DPP_15820

„Направихме тези инструменти да „свирят“ отново“

14 октомври 2014

Цена Бояджиева е внучка на прочутия художник Златю Бояджиев. Тя е галерист на Концертен комплекс „България” на Софийска филхармония. Иван Яхнаджиев е български художник-авангардист, въвел бодиарта в България. През 1977 година завършва специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ в класа на професор Добри Добрев. Двамата обединиха усилията си в общ художествен проект, за който ще научим от самите тях.

DPP_15823

- Как се роди идеята за това необичайно пано?
Ц. Б.: – Първоначално този проект трябваше да се казва „Музикален прах“, но след това сменихме името с „Музикални
послания“, защото в него взеха „симовлично“ участие по-голямата част от музикантите на Софийската филхармония. Идеята дойде
докато разговаряхме заедно с Иван Яхнаджиев, защото се навършиха десет години от основаването на галерията, и аз като неин
куратор, реших да направя нещо по-специално и по-различно – като дадем втори живот и шанс на музикалните инструменти.
Резултатът беше това пано – с музика, изкуство и музикални инструменти. Иван се съгласи с тази идея и започнахме да го
създаваме. Най-напред бяхме решили да са две пана, но финансирането не беше никак лесно. Но е добре, че има хора, които
имат отношение и се отзоваха. Не мога да пропусна имената на Ина Лулчева, Кирил Добрев, Светлина Терзиева, Краси Гълъбов,
Боян Радев, Йоана Райнова, подкрепиха ни както от магазин „Слънчоглед“, така и много от самите музиканти.

- Някой от инструментите, които присъстват в него, знаков ли е по някакъв начин?
Ц. Б.: – Всеки инструмент е знаков, за своя музикант, по някакъв начин. Защото му е служил години наред, а в един момент
той се лишава от него. В паното има цигулка и лък за нея, клавиши от пиано, гриф на контрабас, чинел, палки за барабан,
чан, кавал, диригентска палка… Ползвахме и един фрак, а също така и очила. Стари ноти, от 20-те години на миналия век,
които ни бяха предоставени от „Ротъри клуб“ – Средец и също вградихме там. Има и портрети, нарисувани от Иван, върху
листата на тетрадка, която е купена от антикварен магазин в Рим и е от времето на Втората световна война. Петолинието е
направено от пирони, защото Иван има една философия, която аз подкрепям – че пиронът е в основата на всичко.

DPP_15825

- И те имат специална история, нали?
И. Я.: – Да, те са от къщата на Златю Бояджиев, от Пловдив са. Те са много стари. Но в паното има и седем копчета от
балтона на великия художник. За мен е много символично, защото аз съм се учил от този творец. Аз съм израснал като художник
именно с него. Той е легенда в България и е олицетворение на Пловдив. Това докосване до него и вещите му за мен беше
невероятно удоволствие.

- Каква ще бъде съдбата на това пано?
Ц. Б.: – Искаме да остане като подарък за Софийската филхармония. Чакаме решението на нейния директор Явор Димитров – кога
ще бъде откриването и представянето на творбата, за да могат да се докоснат до нея всички хора, които идват за концертите
тук.

DPP_15826

- Кое ви накара да смените името на проекта?
Ц. Б.: – Втората част на паното, защото в нея няма „вградени“ инструменти, а самите музиканти и от Хоровата капела дойдоха
и нарисуваха по нещо – нота, петолиние, ключът сол, ключът фа, различни инструменти. И всичко това се обедини в една
абстрактна картина. И тъй като това са посланията на самите музиканти, сменихме и името.

- Портетите, които сте нарисувал могат да бъдат видени не само в тази картина, нали?
И. Я. : – Да, поетът Кръстьо Станишев ги използва като илюстрации в две стихосбирки, които издаде и преведе. Едната е
„Мълнии на мислите“ на Курт Клингер, а другата – „Ангел изгубен“ на Херта Крефтнер.

DPP_15827

- Вие винаги сте бил привърженик на нестандартните идеи. Как погледнахте на този и кое ви накара да се отзовете на
поканата?
И. Я. : – Без Цена, а и без свободата, която ни даде директорът Явор Димитров, нямаше да се получи нищо. Всички музиканти
също бяха много любезни с нас, защото, освен консултациите, които ни даваха – кое и къде да сложим, те ни вдъхновяваха със
своите думи. Отношението им към нас беше повече добро, а и те изключително много се радваха, че стават част от нещо
такова. И по този начин се получи магията.

- А какво е посланието на тази творба, всъщност? Че музиката е прах, послание… Или?
И. Я.: – Ние с Цена не сме тийнейджъри, а сме двама зрели хора, които направихме нещо, в което успяхме да вкараме времето,
а това никак не е лесно. Ние направихме тези инструменти да „свирят“ отново, при това – наша музика.

DPP_15824

– Има ли някакво специално послание във факта, че нотният пулт е прихванат с верига към творбата ви?
Ц. Б.: – Да, а и няма ноти на него. Защото посланието е, че всеки трябва да напише своята музика и да я „заключи“ там, но и
да даде свобода на следващия да направи същото!
И. Я.: – Защото музикантът завинаги е свързан с него.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)