евгений-евтушенко-3

Напусна ни великият Евгений Евтушенко

01 април 2017

В САЩ почина великият руски поет Евгений Евтушенко. Това съобщи неговият приятел Михаил Моргулис, предаде ТАСС. Новината бе потвърдена и от съпругата на Евтушенко Мария Новикова. Поетът бе приет вчера в болница по спешност, но въпреки усилията, лекарите не могли да направят нищо. Евтушенко от години имаше доста проблеми със здравето. Преди няколко години му ампутираха крака, през 2015 влезе в болница заради проблеми със сърцето.

Той е автор на над 150 книги, през 1963 година е номиниран за Нобелова награда за литература. Евгени Евтушенко е сред най-големите поети от по-новата руска история. Също така е писател, режисьор, сценарист, журналист, актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота.

Първата си поема Евгений Евтушенко публикува през 1949 г. във вестник „Съветски спорт“. През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младият член на Писателския съюз.

Женил се е четири пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владее английски, испански, италиански и френски език. Любимият му поет и писател е Пушкин. Бащата на Евтушенко е класическият руски интелигент, който работи като геолог през деня, през нощите пише стихове, рецитира ги и играе карти. А когато го питат какво не му е наред казва тъжно: „Сгреших епохата!“.

Първата поема на Евгений Евтушенко излиза в „Советский Спорт“ през 1949, когато е само на 17 години. През 1952 година става най-младият член на Писателския съюз. Срещал се е с президентите Ричард Никсън, Джаралд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън. Холивудски звезди като Уорън Бийти са негови приятели.

Нека си припомним заедно едно от неговите велики стихотворения:

Безлични хора няма на света.
Като планети са те във нощта.
Сред другите планети и звезди
със нещо свое всяка там блести.

И ако някой тихо е живял,
незабелязано е плакал или пял,
сред хората — неразличим и мил —
с това и интересен той е бил.

Че всеки има своя тайнствен свят,
щастливи мигове, с които е богат,
и в този свят — най-труден, страшен час,
но неизвестен, неразбран от нас.

Умира ли човек зад своя праг,
умира с него първият му сняг;
целувка първа или първи бой —
със себе си отнася всичко той.

Остават книгите с вълшебен дар,
картинките, мостовете; макар
да помним дълго множество неща —
отишло си е нещо от света!

Безмилостен закон — от векове.
Не хора мрат, а цели светове.
И незабравили и радости, и грях,
какво ли всъщност знаехме за тях?

Какво ли знаем в земните си дни
за брата, за любимите жени?
Узнали всичко, колко ли неща
не знаем и за родния баща.

Умират хора… Няма път назад.
Невъзвратим е оня техен свят.
И ми се ще, дори при мисълта,
че няма път обратен, да крещя…

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)