11056552_658562940912625_3762985528050126003_n

На 11 ноември почитаме св. великомъченик Мина

11 ноември 2015

Св. Мина бил воин в Египет и изповядвал християнската вяра. По време на гоненията на християните той напуснал военната служба и се отдал на молитви към Бога в горите на Фригия, заобиколен от диви зверове. Заради вярата си бил подложен на мъчения, тялото му било съсечено с меч и изгорено на клада през 296 г. при император Диоклетиан. Преданията разказват за многобройните чудотворства, които светецът извършвал. Явявал се пред грешници, разобличавал ги и така ги връщал към праведния живот.

В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца – „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца. В народните представи празникът на св. Мина се смята за особено „лош”, „тежък” ден и затова жените трябва да го почитат, в противен случай ще пострадат лошо. На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание „Св. Мина да е напред и да помага!”

Поради воинското призвание на Св. Мина той се почита и като един от най-изявените воини и като закрилник на военнослужещите. Семейства, които изпращали синовете си на война или да служат в казармата, давали курбан в чест на светеца.

Свети Мина се свързва и с митичната представа за господството му над вълците, поради което в иконографската традиция на самоковската школа е изобразяван като воин, яхнал бял кон. В едната си ръка държи копие, а в другата – два завързани вълка. В Софийско и в Средна Стара планина казват, че св. Мина „повежда Вълчите празници”. В софийските селища ги наричат „Вучляци”, „Вълчляци” „Вълкови дни”, а в троянските и тетевенските села са познати като „Зверини празници”, а първия ден от този период наричат „Дзверин ден”.

В Сливенско св. Мина почитат като митичен повелител на една от най-страшните болести, върлувала в миналото – чумата, защото „Св. Мина заловил и заключил болестта”. За да се предпазят от нея, на този празник жените омесват и раздават питки, намазани с мед. В селищата из Пирин светеца приемат за господар на „лошите болести” и на епилепсията. „За да пропъди Св. Мина всички блести далеч от селото”, традицията повелява да се обрече в храма курбан на светеца, да се окичат иконите му с цветя и с дарове – кърпи, ризи, чорапи. Недалеч от София се намира Обрадовският манастир „Св. великомъченик Мина”. В него се съхранява чудотворна икона на светеца, пред която потокът от вярващи никога не свършва.

На празника на св. Мина имен ден празнуват всички, които носят имената Мина, Минка, Минко, Минчо.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)