19-880x675

На 9 август 681 г. Дунавска България е спомената като държава

09 август 2019

На 9 август 681 г. в най-ранния известен досега официален документ се споменава Дунавска България като държава. Юридически тя е призната малко преди това в мирен договор с Византия, за който се предполага, че е сключен през същата година. Затова 681 г. е приета като официално начало на българската държава.

Шестият вселенски събор, известен още и като Трети константинополски събор започва на 7 ноември 680 г. и продължава до 16 септември 681 г. За българската история е забележителен с това, че това е най-ранното запазено известие, в което се споменава българската държава на Дунава с името, което носи и досега.

Записано е изказването на един от участниците в Светия събор на неговото 16-то заседани. То е на сирийският презвитер Константин Апамейски, който между другото, споменава и за войната на ромеите (византийците) с България:

„Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България“.

Сключването на договора между българския владетел Аспарух и византийския император Константин ІV Погонат се отнася малко преди 9 август 681 г. Средновековният византийски автор Теофан Изповедник съобщава за крайния резултат от българо-византийския конфликт:

„Принуден от това, императорът сключил мир с тях [българите], като се съгласил да им плаща данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове. Защото чудно бе за далечни и близки [народи] да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички — на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по Божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки евангелски.“

Според мнението на много историци 681 г. не е първата година от съществуването на българската държава, тъй като тя е съществувала и преди, макар на друго място и известна като Стара велика България.

Акад. Васил Гюзелев посочва в своя труд, посветен на историята на българската държава (София, 1999):

„Нито победата в битката при Онгъла през есента на 680 г., нито годината на сключването на българо-византийския мирен договор през лятото на 681 г. могат да бъдат смятани като начало и изходна точка на българската държавност. Защото появата на Българското ханство на Долния Дунав като една нова държавнополитическа организация на Балканския полуостров е естествено продължение на Старата голяма България на хан Кубрат при нови исторически условия.”

текст: Силвия Аризанова
снимка: Българският владетел Крум пирува след победата си над византийския император Никифор (811 г.), Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис (ХІV в.)

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)