Нека ти разкажа за Хорхе Букай

11 юни 2014

„Хорхе Букай несъмнено е известен писател, спечелил милиони почитатели по целия свят, но какъв ли е той като човек?“ Това се питах аз със свито сърце, докато го очаквахме на летището за първото му посещение в присъствието на всички големи телевизии в страната. Дали ще е високомерен и недостъпен, или пък самодоволен и безличен? Нямах никаква представа. Но изпитвах истински страх: често се случва да има разминаване между автора и неговите творби. Много по-лесно е да се дават съвети на другите, отколкото сами да ги следваме. По-лесно е да се проповядват определени идеи, отколкото да се живеят. А аз харесвах книгите на Букай и се страхувах да не ме разочарова. Със сигурност обаче не бях подготвена за това, което последва.

Хорхе се появи небрежен, с хавайска риза и широка усмивка. И изведнъж всички предварителни представи рухнаха. Той се оказа най-непосредственият, остроумен, забавен и мил човек, когото бях виждала. В поведението му нямаше нищо от надменността или самодоволството, с което сме свикнали да свързваме успелите хора. Стоях до него през последвалите дни на невероятен медиен и хорски интерес. И не спирах да се дивя. Без усилие, с усмивка, той приемаше вниманието и любовта на хората и им я връщаше, преумножена. А идваха всякакви хора: млади и стари, жени и мъже, бедни и богати, политици и обикновени хора. А той за всекиго намираше мила дума, усмивка, жест на внимание. Умееше да накара всеки да се почувства значим. И хората го прегръщаха, целуваха му ръка, носеха му цветя, малки подаръци и дори стихове… Чакаха с часове на опашка само за да могат да се докоснат до него и да му кажат: Благодаря ти, Хорхе. Ти спаси брака ми… книгите ти ме извадиха от депресията… страдам от неизлечимо заболяване, но книгите ти ми дават сила да живея… загубих близък човек, но книгите ти ми помогнаха да продължа напред… книгите ти ме направиха по-добър човек…

Слушах занемяла тези толкова съкровени изповеди. И осъзнах кое е това, което отличаваше Хорхе Букай от всички останали и караше хората да го приемат едва ли не като духовен учител, приятел, съветник, довереник… Това беше неговата невероятна искреност и жива човечност. Той вярваше във всяка дума, която беше написал. Той живееше своята философия за живота с цялото си същество. И хората го усещаха. И отваряха сърцата си на свой ред. Нарекох това магията на Хорхе. Защото около него хората ставаха по-добри.

И не ми остава нищо друго, освен да кажа и аз: БЛАГОДАРЯ ТИ, ХОРХЕ. За това, че можах да погледна България и българите през твоите очи и да се почувствам горда, че съм българка. За това, че ми даде надежда, че България има бъдеще. И най-вече за това, че ми върна вярата в хората.

Вера Янчелова, редактор на Хорхе Букай

Заглавието е на редакцията, а текстът е предоставен от ИК „Хермес“