img2399-1272

Неповторимата Леда Тасева

22 август 2017

Тя беше няколко години по-възрастна (доколкото можем така да се изразим за едно двайсет и няколко годишно момиче) от повечето в курса ни във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Там бяхме съкурсници (аз съм завършил театрознание). Но едно безспорно си личеше в нея – голямата бъдеща актриса.
Леда беше една от нас. Само дето по-лесно е постигала онова, до което другите се домогваха с големи усилия. На такива се казва родена актриса. Такива бяха в курса ни още Емилия Радева, Гинка Станчева, Татяна Лолова и… Нека ме извинят онези, които пропускам!
Виолета (Леда) Цветкова Тасева е родена на 22 август 1926 година и завършва живота си на 4 юли 1989! Беше известна със своята елегантност и изтънчена ексцентричност. Това не й пречеше да играе всякакви големи и малки роли в класически и съвременни произведени.
Между осемте пиеси, в които участва в постановки на телевизионния театър, особено сполучливи са изпълненията й във „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков и „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир, поставени от Павел Павлов (негови са още пет чудесни постановки с нейно участие). Интересно е да се отбележи, че друг режисьор – Хачо Бояджиев, два пъти поставя с Леда в главната роля (през нужните минали години) пиесата на Колин Хигинс „Харолд и Мод“. Партнира й – с безспорен успех, друг голям наш артист: Стефан Данаилов.
Успехите на Леда в телевизионния театър не могат да хвърлят сянка върху изиграното от нея на екрана. Ще спомена само няколко от тях: „Някой пред вратата“, „Да обичаш на инат“, „Прозорецът“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Къщи без огради“, „Между релсите“, „Бъди щастлива, Ани!“, „Сиромашко лято“ и още много… Едва ли това са най-сполучливите й изпълнения или големи роли, но тях си спомням, тях цитирам.
Неслучайно добрият режисьор и интересен романист Павел Павлов мечтае: „Леда беше необикновена. Ако имах възможност да поставя „Дама Пика“ с нея в ролята на графинята…“ Леда Тасева беше актриса, която не можеш да сбъркаш никога. Почитателите й я разпознаваха по характерния й глас, дори когато я слушаха да чете стихове по радиото. Тя обичаше поезията и сама пишеше поезия. Ето как започва едно от нейните стихотворения:
„Когато си отивах сутринта към девет, до твоята възглавница забравих зелената си шапка…
Ако си решил да поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница -
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата!…
Този откъс, както и другите й цели стихотворения издават дарбата й на поет.
Жана Стоянович, с която са били близки приятелки и са играли заедно в Бургаския театър, говори с възторг за колежката си: „Леда съм харесвала много на сцената. (И не само на сцената, бих добавил аз! П.П.) Когато играехме заедно в Бургас, имало е случаи, в които съм си забравяла текста, за да я гледам.“
Цитираният по-горе откъс от стихотворение не дава пълна представа за поетическия талант на Леда Тасева. Ще си позволя да приведа още:
Здрасти Нико, здрасти Лай, здрасти мили Николай! Аз играя част от хор – съдба лиха, тих позор…
Другаде, пише в спомените си Жана Стоянович, как двете като момичета, са ходели на кънки в езерото „Ариана“…

текст: Панчо Панчев

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)