bebeta

Ние сме Дея, Рая и Мая

17 ноември 2018

На 17 ноември се отбелязва Световния ден на недоносените деца. В Европа общият брой на преждевременно родените бебета годишно е около 500 000, а в световен мащаб числото надхвърля 15 милиона. Недоносените деца на практика представляват най-голямата група малки пациенти, а броят им продължава да нараства. Тенденцията за раждане на недоносени деца се запазва в годините. В България преждевременните раждания годишно са около 6000. На национално ниво делът им е малко над 10% от всички раждания, колкото е и средното равнище за Европа. Предлагаме ви изповедта на Мая Красимирова, която е една от майките, влезли в тази статистика.

Ние сме Дея, Рая и Мая. Аз съм Мая и бях на 31-а, когато спонтанно забременях с близнаци. Малко рано, през 14-а или 16-а седмица, не си спомням, докторът, който следеше бременността ми, каза, че очаквам две момчета! Аз обаче не повярвах – бях сънувала, преди време – едно бебе момиченце, което се казваше Дея, и бях сигурна, че поне едното от разнояйчните близначета е момиче – моята Дея. На следващия преглед, а и на феталната морфология се оказа, че всъщност бебетата ще са две момиченца… И така: до седми месец си прекарвахме трите заедно без особени проблеми… Докато една неделна сутрин – в последния ден на 28-а седмица, не ми изтекоха водите…

Разбира се, последва шок, паника, рев… Спомням си как валеше, докато пътувахме към болницата… Докторите не успяха да спрат раждането поне с няколко дни и още същата вечер се появиха двете създания, които аз бях сигурна, че няма да оживеят! Изглеждаше нереално – нещо толкова дребно да оцелее. Първото бебе беше 1050 г, 40 см, а второто – 1250 г, 42 см. Гледах как ги интубират. Това помня. И колко ми беше странно, че докторите и сестрите ме поздравяват, още по-странно ми беше, че ми вързаха две розови гривни… Питах се: защо е нужно, щом те няма да оживеят… Признавам, не се бях интересувала от преждевременно раждане и не знаех нищо за недоносените бебета, и през ум не ми беше минало, че може да настъпи някакъв проблем с износването на бебетата…

45143907_10211974623632535_5919602241227980800_n

Тъй като бяха много мънички, бебетата ми трябваше да бъдат транспортирани в друга болница. Понесоха ги плътно увити, и преди да напуснат родилното отделение – педиатърът дойде при мен и ми каза: „Това са твоите деца, погали ги, прегърни ги, защото скоро няма да имаш тази възможност…“ Аз, тогава и не разбирах колко е прав – само гледах дребосъчките с ококорени в мен очи – очичките им бяха колкото зрънца от леща. И не смеех да ги пипна, едва-едва ги погалих. Едното бебе беше особено малко и тогава разбрах – тя е Дея! Тя трябваше да бъде Дея, за да оцелее! А на другата малка принцеса в цялата суматоха на деня, в който се родиха, бях измислила името Рая…

Дея преживя три месеца и половина в неонатологични отделения, от тях 70 дни в кувьоз, като цял месец беше на апаратна вентилация и… направи кръвоизлив от белите дробове… И това, разбира се, беше само един от онези моменти, в които опасността за живота й беше голяма… Освен дихателни и куп други проблеми, тя разви и трета степен ретинопатия – слава Богу, своевременно и адекватно излекувана… Рая остана два месеца и половина в неонатологични отделения, от които 50 дни в кувьоз, сред които две седмици на апаратно дишане. Тя се стабилизираше по-бързо, успяваше да се справя с повечето проблеми по-лесно и да наддава повече, макар че и тя имаше дихателни, сърдечни и всякакви други проблеми…

А аз… аз се опитвах да не се привързвам към бебетата, беше ме страх, че те просто няма да преживеят поредната диагноза. А диагнози – колкото щеш чувах в часовете за даване на сведения. Все едно някой трупаше камъни върху мен – потъвах все повече, затисната в тежест от страх, неразбиране, отчаяние…

Първият светъл лъч дойде от непозната жена. Седях в болничния коридор, чаках за сведения и… тя дойде при мен и ми показа едно бебе – пухкаво, прекрасно създание, облечено в розово гащеризонче. Каза ми, че това е Божидара, която се е родила едва 900 г, и е преседяла в интензивно отделение почти 4 месеца… „Знам, че си много уплашена“, ми каза жената, „но виж, Божидара вече е добре, не се притеснявай, не е чак толкова страшно, както изглежда“…

Дея и Рая вече са на 8 години и половина. Нескромно е, аз да го казвам, но са красиви и умни, малко повече палави, отколкото ми е поносимо, но пък нали за това беше борбата: да са щастливи и пълноценни деца. Дея – оцеля почти по чудодеен начин, така както вярвах в онзи объркан миг на нейното раждане – оцеля през много изпитания и остана с лека форма на ДЦП, която, честно казано, почти на нищо не й пречи…Е, да, трудно й е да се качва и слиза по стълби, без да се придържа, но пък тя все опитва и опитва. Не спира, докато успее – така, с много упорство и постоянство, успя да проходи на 1 година и 9 месеца, а после се научи и да скача – е не съвършено, но пък колко много искаше да може да отлепя крачета и да скача. Спомням си как ревеше и ме питаше: защо тя не може да скача като другите деца? И как мъничкото тогава детенце ми повярва, че ще може, но ще й отнеме повече време. И тя успя! Нали е супергерой… А другият супергерой – Рая – е малко по-хитруващ, когато трябва да се полагат усилия, но пък атакува всичко с усмивка и много много бърборене

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)