Child lovingly embraces his pet dog, a blue heeler

Ники Комедвенска – „Моят първи приятел“

11 септември 2017

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел…
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа –
няма място за кучета в новия дом. И за мънички даже…
И баща ми го даде на някой – две чорапчета бели
и очи като есен… в очакване времето спрели.
Аз забравих веднага за моето мъничко куче.
Бързах в този живот, бързах целия свят да науча.
А пък то е скимтяло и гризало нощем синджира
и с очи се е молело тъжно: „Пусни ме! Умирам…”
И един ден, не помня, навярно година по-късно,
черна топка космата на пътя във мене се блъсна…
Две чорапчета бели и топли очи… като лято –
мойто куче добро! Моят най-добър първи приятел
по ръката ме близна с езиче и лапа протегна.
И ме стегна жестоко отляво. От обич ме стегна…

Моят първи приятел отдавна се скита из рая…
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!

Ники Комедвенска – „Моят първи приятел“
снимка: photo.elsoar.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)