15492264_922247644544152_219531234212822593_n

Николай Лилиев – „Когато нощем…“

15 декември 2017

КОГАТО нощем всред безкрая
извие звездния керван,
обичам смътно да гадая
и да бленувам своя блян:

- Дали сама ще се заключи
душата в своята мечта,
да слуша скръбните съзвучия
на безначална чистота?

И тоя блясък, тая нежност
на вдъхновеното сърце,
дали ще гаснат в безнадеждност
или ще станат нов прицел

за влюбени стрели? – Не зная,
но щом заглъхне сетен звън,
обичам смътно да гадая
и да предричам своя сън.

Николай Лилиев – „Когато нощем…“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)