Нишките на Ниш

23 април 2018

Ниш – третият по големина град в Сърбия. Очарователен в своята непретенциозност и изненадващ с пластовете история, които крие не само в сърцето си, а и в околностите си, разперени на десетки километри из живописни хълмове и крайречни долини. Община „Цървени кръст“ е една от петте градски общини и заема площ от 182 кв.км., като в нейната територия се включват и 23 села.

1

Когато говорим за история, няма как да не се върнем и към тази част, която ни кара да потръпваме, но и да сме блaгодарни, че живеем, в мирни времена. На територията на община „Цървени кръст“ се намира и едноименния концентрационен лагер – един от малкото запазени в автентичния му вид. Лагерният комплекс е разположен на площ от 7 хектара и е ограден с висока стена и бодлива тел. Състои се от главна лагерна сграда, две помощни приземни сгради, две кули, две наблюдателници, караулно помещение и чешма. Първоначално сградата е построена през 1930 г. за нуждите на военната казарма „Червен кръст”, но още в началото на войната, през април 1941 г. с бодлива тел е отделена от казармата и превърната в лагер.

IMG_9371

По време на Втората световна война през лагера са минали около 30 000 души, от които над 10 000 са разстреляни на близкия хълм Бубань. Това, което отличава този лагер от останалите, е фактът, че на 12 февруари 1942 г. е осъществено масово бягство на лагерници. От 147 лагерници, които се опитали да избягат, 105 са успели, а останалите 82 са загинали по време на бягството. След това и още едно успешно бягство през декември същата година, лагерът се превръща в истински лагер на смъртта. На 12 февруари 1967 г., на 25-та годишнина от бягството на затворниците, лагерът е превърнат в Мемориален музей „12 февруари“.

Излизаме от града, за да опознаем и живописния релеф на местността „Видрище“, през която минава и река Топоничка. На един от високите хълмове е запазена охранителна кула от XIV век с прилежащи крепостни стени. Едно от богатствата на района е минералната вода, която тече и под стара воденица, която предстои да бъде превърната в артистичен спа-център.

IMG_9560

По поречието на реката, се намира перфектното място за отдих край вода, съчетаващо в себе си прохлада, красива природа и минерална Баня Топило. Водата извираща на това вълшебно място лекува не само ставно-костни заболявания, но и стомашни проблеми. Продължаваме разходката си из историята на Видрище, и стигаме до село Милковац, за да открием едно от най-старите училища в Сърбия, основано през далечната 1834-та година.

Училище „Лела Попович“ първоначално се е помещавало в близкия манастир, но през 1912-та година е завършена красивата му сграда, в която и до днес учат децата от селото и пазят традициите на родовете си. (кадри от класните стаи) Една от тези традиции е обичаят „Поклади“ или „Олелия“, който се празнува на Сирни Заговезни по Юлиянския календар. Всяка година, на този ден децата от селото правят възстановка на обичая, в който „младите“ отиват на гости при възрастните хора от семейството, искат им прошка и отпиват вино от белтъка на сварени яйца.

IMG_9609

Не се яде месо, а само сирена и яйца и млечни продукти. Конецът, на който е вързано яйцето, което младите трябва да „амкат“ се гори, за да се види дали ще бъде плодотворна годината. Маскирани като страшилища деца влизат в къщата, за да изгонят лошото и да пожелаят здраве и благоденствие, а домакината ги дарява с баница и лакомства. Олелията завършва с прескачане на огнена клада за здраве и берекет и веселие за всички.

Автор: Калина Станева
Оператор: Иван Цвятков
Фотограф: Михаела Борисова
Постпродукция: Деян Дяков

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)