Хорхе Луи Борхес

„Нови разследвания” от Хорхе Луис Борхес на книжния пазар

24 август 2018

На днешния ден е роден аржентинският писател Хорхе Луис Борхес. Той е автор на есета, поет и преводач, смятан е за един от най-добрите латиноамерикански автори на ХХ в. Негов сборник с есета излиза на 31 август на книжния пазар под името „Нови разследвания”. Подготвено е за печат от издателство „Колибри”, а преводът е на Анна Златкова.

Корицата на сборника „Нови разследвания” (Колибри, 2018)

Корицата на сборника „Нови разследвания” (Колибри, 2018)

За книгата от издателите:

През 1925 г. Борхес публикува скромен сборник с есета под наслов „Разследвания“. Заглавието шеговито се стреми да върне към първоначалното ѝ безобидно значение испанската дума inquisición – разследване, покрита със зловеща слава покрай горящите клади на Светата инквизиция. Авторът включва този пръв есеистичен опит в своеобразен списък на забранени за преиздаване свои книги и едва двайсет и седем години по-късно със сборника есета „Нови разследвания“ реабилитира и за себе си, и пред читателите безспорното си умение да твори в този жанр.

В книгата, събрала есета, писани между 1934 и 1952 г., откриваме любимите теми на аржентинския писател: времето и вечността, безкрайната Вселена, кабалистичния прочит на Свещеното писание, имената на Бога, загадката на Сътворението, пантеизма, нереалността на Аза, природата на сънищата. Метафизични игри на един ироничен ум, който не се бои да подлага общоприетото на съмнение. Един нов подход към литературата, въплътен в по-кратки или по-дълги текстове за Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс, Хоторн, Кафка, Уайлд, Честъртън, Уелс, Шоу, Валери, които преминават пред нас като брънки във великолепна верига, част от която за нас е самият Борхес.

„Не, не съм си и помислял, че съм преплувал призрачните води на Времето; по-скоро ми се стори, че съм уловил загатнатия или липсващ смисъл на непостижимата дума „вечност“. Едва по-късно успях да си обясня тази приумица.

Нека тук я опиша така. Този чист образ на еднородни неща – ведра нощ, светъл зид, ухание на орлови нокти в затънтен край, първична земя – не е просто като другия, появил се на това място преди толкова години; не става дума за сходство или за повторение, той е един и същ. Ако успеем да вникнем в тази тъждественост, ще разберем, че времето е илюзия: достатъчно е един миг от мнимото му вчера и един от мнимото му днес да се окажат неразличими или неотделими, и то ще изчезне.” – Хорхе Луис Борхес

Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета.

публикацията подготви: Силвия Аризанова
снимка: EFE

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)