animal-3055716_960_720

Отбелязваме Тодоровден с кушии за здраве

24 февруари 2018

Днес е църковният празник Тодоровден, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тудорица и Конски Великден. Датата на честването на Тодоровден, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.

Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници. Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. Предупредени, християните не взели никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.

По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.

В някои краища родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци. Празничната трапеза е от пита, супа от леща, чорба от гъби, картофи, варена царевица.

Имен ден празнуват днес Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

снимка: pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)