Павел Койчев - изложба Почти Възможно

Павел Койчев с нова изложба – „Почти възможно“ в галерия „Сан Стефано“

04 октомври 2019

Галерия „Сан Стефано“ представя новата изложба на популярния ни скулптор Павел Койчев – „Почти невъзможно“. „Минаваш през площада на малък град, „където просто няма какво да се случи“ и виждаш, че се е случило нещо, което нито би могло да бъде там, нито въобще би могло да бъде.

Подозираш, че си станал жертва на собственото си очакване за чудо, способно да взриви непрогледността на баналните гледки, докато един скулптор не поема отговорността за атентата. Казва се Павел Койчев, а атентатът е естетически и поразява девет места едновременно под надслов „Почти невъзможно“. Деветте обекта в новата инсталацията на Койчев (проектирани върху черно-бели фотографии на „нищо неподозираща” околна среда) хем продължават природата в собствения си пластически език, хем символно се отдалечават от нея, за да дадат простор на културна игра без цел и граници.

Павел Койчев - изложба Почти Възможно

Формите се извлечени от органичната материя с нейния неведом замисъл – в тях има по малко от мистиката на изчезналите видове и от лекотата на птиците и пеперудите, но триизмерната им фигуралност не принадлежи на фигуралността, следвалогика, която не допуска прилики и не отпраща към думи.

Те сякаш са илюстрации към онова маркесовото усещане за началото на сътворението, когато „светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име”. Такива остатъци от „скорошен свят” без имена, съхранени в паметта на изкуството и детството, имаше в „Торен бръмбар”, в „Изкуственост. Нещо за клонирането”, в „Обиталище”…, има ги и сега в „Почти възможно”.

Павел Койчев - изложба Почти Възможно

Мащабът на обектите от „Почти възможно”, ако си ги представим в тяхната невъзможна възможност, подклажда вероятно единствената фиксация на Павел Койчев – за обитаемата скулптурата, която може да се възприема не само отвън, но и отвътре. Тя те кани – в неизживян стремеж за завръщане в утробата, да прекрачиш въображаемия й праг и да я усетиш като вместилище, като дом, като закрила. Изкуството е шанс за пострелигиозно спасение на душата. Заради всичките му чудеса и чудесии“… – Георги Лозанов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)