abstract-photography-cover1505281311

Павел Матев – „Неутолимост“

24 април 2018

О, жажда на духа! Към мамещите птици
поглеждам начаса. Защо отлитат те?
Нетленни камъни във каменни редици
заръбват с едър шнур измитото небе.

В дантелите на сенките, ту поривист, ту бавен,
живее вятърът, изпръхнал от копнеж.
В зелените треви, опити от забрава,
въздиша много тих и упорит мълвеж.

Къде съм аз сега? Залутан ли съм, ням ли?
Какво ме викна тук? В света на съвестта
аз мога като стрън изсъхнала да пламна
и да изчезна сам, издухан в пепелта.

Един обречен страж на българското слово,
един сломен певец на скръбната земя,
завързал нишките на думите сурови
чрез родните и святи писмена.

Откривам ли сега убежище в живота?
Не съм аз отвъд – осъден, разпилян?
Отдавна съм изпил оцета на Голгота,
отдавна на небето съм вече призован!

Защо ме движиш пак, о, жажда на духа ми,
къде ще отведеш неясния стремеж?
Познавам вече аз най-мъдрите измами.
Аз целият съм сън и целия – метеж!

Павел Матев – „Неутолимост“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)