img_9542

Пак ли ще плащаме сметката?

14 юли 2014

БНБ и експерти на финансовото министерство подготвиха специален законопроект за преструктуриране на КТБ. Не става ясно до край, защо трябва да се гласува отделен закон за една банка конкретно, та било тя и КТБ, банка на годината, скандалната банка и каквото и друго определение да й сложим. Тогава какво ще става с другите банки? Дали БНБ след обвиненията, че не си е свършила добре работата, няма да вземе да „изпродуцира“ проектозакони и за всички останали 31 банки у нас? Това, разбира се е в сферата на черния хумор, но така или иначе проблема на  КТБ стои на дневен ред пред цялата ни държава. 

В 14 часа проектът на БНБ ще бъде официално обсъждан на консултации за финансовата стабилност при президента Росен Плевнелиев. ГЕРБ, БСП и ДПС през почивните дни проведоха неофициални разговори и совалки, които обаче показаха, че партиите не дават зелена светлина пред намеренията на централната банка.

DPP_12227

Според проектозакона  3,7 млрд. лв. ще струва на държавата прехвърлянето на влоговете от Корпоративна търговска банка в „Креди Агрикол“. Той предвижда Правителството да финансира „Креди Агрикол“ с 2,2 млрд. лв. Това може да е под формата на увеличение на собствения капитал, но също така и с капиталов трансфер. За целта министърът на финансите ще може да емитира еднократно държавни ценни книжа.

Ето и мненията на партиите:
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов :
„Трябва да кажат ясно откъде ще намерят пари и за другите български банки, освен това какво прави по-различни пострадалите в градушката или наводненията хора от пострадалите от управлението на някой банкер“, отсече Борисов.И попита: „Защо трябва да бъдем 100% солидарни с едните, а с другите – не? Няма ли това да е много тежък прецедент – в България има 31 банки, ако за всяка има закон?“.

Експертите на БСП:
Уточниха, че са против „бързото му гласуване и писането на коляно“. Румен Гечев обяви, че партията няма да подкрепи законопроекта, ако не бъде представен детайлен анализ за депозитите, които надскачат сега действащия праг за гарантиране. От БСП искат да знаят какви са те – дали става въпрос за реален бизнес и изрядни компании.

От ДПС вчера не се ангажираха с официален коментар, но уточниха, че ще заявят позицията си при консултациите в Президентството.

Днес при президента Плевнелиев ще се дебатират различните варианти за действие, защото времето е доста лимитирано – в петък 21 юли  „Креди агрикол“ трябва да отвори врати с ново име.

Все повече се заговори в икономическите среди, че пълната защита на депозитите, включително и тези над 100 000 евро е абсолютно грешен и нездравословен ход. Това противоречи на закона, който вече съществува. Защо трябва държавата да защитава сумите над 100 000 евро? Всеки в условията на пазарна икономика поема риск за инвестициите си!

Когато  депозитарите са избрали тази банка за вложенията си, не са питали държавата. Те са се водели от нереално високите лихвени проценти и сега е редно да понесат негативите на „алчното“ си поведение. Освен това излиза, че всички ние/защото тези пари ще са от държавата/ ще трябва „да платим сметката“ на Цветан Василев, на самолетите и луксозния му живот, на спорните му инвестиции, на всевъзможни проекти и всякакви други. Че и онези прословути 205 милиона, които така и не стана ясно последно кой на кого, защо и как ги е давал.

DPP_12225

Гласуването на законопроекта би имало и един силно негативен вторичен ефект за икономиката ни. Отново ще се демонстрира свръх подкрепа за банките за сметка на реалната икономика и бизнес. В обратния случай, ако си остане държавната защита до 100 000 евро, какъвто закон си съществува, всъщност, депозитите над тази сума ще напуснат банките и хората ще започнат да ги влагат в реален бизнес, ще започнат да инвестират и ще съживят пазара. Сега икономиката ни е пресушена от оборотни средства.

 45 млрд. депозити за неработеща икономика като българската е пагубен „предприемачески мързел“.

В случай, че законопроекта бъде приет и всички ние за пореден път „платим сметката“, то е редно да се извиним на такива имена от пирамидалните схеми от 90-те години, като напр. Иво Недялков и Майкъл Капустин, икономическият сценарий при които с нищо не се различава от този с КТБ, само дето в случая с КТБ е по-лошо – тя е официална банка, със съответната лицензия,  под контрола на БНБ. Което от своя страна поставя отново въпроса: А къде беше БНБ през всичкото това време?

И като ще се плащат така лесно  сметки, то нека да подготвим закон, в който държавата да  плати дълговете на бедните семейства с ипотечни кредити, да плати непосилните дългове на редица малки и средни предприятия, последствия от световната криза, да плати фалита на около 630 строителни компании и т.н. и т.н. Или поне, както казва Бойко Борисов, да плати на потърпевшите от земетресения, наводнения и природни бедствия. 

Всички ние сме наясно, че това не може да стане, затова по-разумно е да не се гласува поредният клиентелистки закон, с който да се оправдае бездействието на чиновниците от БНБ и да вкара българина в поредна дългова криза.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)