cowboy-3650313_960_720

Паулу Коелю – „Дяволът и сеньорита Прим“ (откъс)

14 май 2019

Един човек заедно с коня и кучето си вървял по някакъв път. Докато минавали край едно дърво, паднал гръм и ги убил на място. Човекът обаче не разбрал, че вече е напуснал този свят, и продължил напред с двете си животни; понякога на мъртвите им трябва време, за да осъзнаят новото си състояние… Пътят бил дълъг и стръмен, слънцето — жарко и те били изпотени и много жадни. На един завой съзрели великолепна мраморна врата, която водела към площад със златна настилка, а по средата на площада от една чешма бликала кристално чиста вода. Пътникът се приближил до пазача на входа. „Добър ден!“
„Добър ден!“ — отвърнал пазачът.
„Кое е това толкова красиво място?“
„Тук е раят.“
„Добре, че сме в рая, защото сме много жадни.“
„Можете да влезете и да пиете вода колкото искате.“ И пазачът посочил чешмата.
„Конят и кучето ми също са жадни.“
„Съжалявам — отвърнал пазачът. — Тук е забранено за животни.“
Човекът много се разочаровал, защото жаждата му била много силна, но не искал да пие сам; благодарил на пазача и отминал. След като дълго се изкачвали, вече съвсем изтощени пристигнали на едно място, в което се влизало през стара вратичка, водеща към черен път, ограден от дървета. Под сянката на едно от тях лежал човек; главата му била покрита с шапка, може би спял.
„Добър ден!“ — казал пътникът.
Мъжът кимнал.
„Аз, конят и кучето ми сме много жадни.“
„Сред онези камъни има извор — отговорил човекът, посочвайки мястото. — Можете да пиете колкото искате.“
Мъжът, конят и кучето отишли до извора и утолили жаждата си.
Пътникът се върнал, за да благодари.
„Пак заповядайте!“ — отвърнал човекът.
„Всъщност как се казва това място?“
„Рай.“
„Рай? Но пазачът на мраморната врата каза, че раят бил там!“
„Това там не е раят, а адът.“
Пътникът се зачудил.
„Но вие трябва да им забраните да използват вашето име! Тази невярна информация сигурно създава големи бъркотии!“
„Нищо подобно; те дори ни правят услуга. Защото там остават всички онези, които са способни да зарежат най-добрите си приятели…

Паулу Коелю – „Дяволът и сеньорита Прим“
Снимка: Pixabay.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)