
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът – сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има.
Всяка бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка – и ето го края!
Извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане? Не зная.
Но едва ли пак пътник ще стана.
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама…
Имах всичко…и всичко загубих.
Няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш – така по-добре е!
Нищо във нашите дни не е вечно.
И най-милото ще отмилее.
И най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама.
Всяка нежност крий удари груби.
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
Всеки огън гори – догорява.
Никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти – прецъфтява.
Туй, което се ражда – умира!
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога нищичко няма,
за да няма след тях и разлъка.
…Догорелият ден на гората
нека само кърви като рана…
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна…
П. Пенев- „Пътека“

Предишна:
Елена Денева-Трифонова – „Пожелание за мен“

Следваща:
Иля Велчев – „Господи, благодаря ти!“
Още по темата
-
Уникална гравюра на Дюрер открита на бит пазар
In ARTСъдбата на творенията на големите имена на изкуството обикновена е интересна. Понякога и легендарна. Е, ...
-
Холивуд отново във Венеция за 76-ия Кинофестивал
In CINEMAС прожекция на филма „Истината“ на японския режисьор Хирокадзу Корееда бе открит 76-ият международен кинофестивал ...
-
Житейският карнавал, наречен „киното на Федерико Фелини“
In CINEMA“Щастието просто е временно състояние, което предшества нещастието. За наше щастие, това работи и по ...
-
Световен ли е Нобел?!
In ARTКакво се крие зад понятието „световна литература”? Има ли втори план и задкулисие в литературните ...
Остави своя коментар през Facebook