Реновираният манастир Св.Николай Летни в с.Пещера

Пещерският манастир Свети Николай Летни се събужда за нов живот

14 юни 2019

Малкото село Пещера се намира на около 2 км. от град Земен, който е и общински център. Селото се слави с романтичната си атмосфера и будните жители, които ревностно спазват българските традиции. Трупата при Читалище Крюгер Николов е известна в цялата страна и е лауреат и носител на стотици награди от събития и фолклорни празници из цяла България.

Краищенско Светогорие, Манастир Свети Николай Летни, с.Пещера, община Земен

В хълмовете на Краище, над с.Пещера се намира един от най-ценните Храмове в състава на Инициативата Краищенско Светогорие – Манастирът Свети Николай Летни. Той е от 14 век и е носител на Мрачката грамота на Цар Иван Александър, което говори за бурния живот по тези места в Средновековието, по време на Второто Българско Царство.

mra4ka2

Мрачката грамота, известна още и като Оряховска грамота, е дарствен хрисовул, издаден на 1 декември 1347 г. от цар Иван Александър на манастира „Св. Никола“ в местността Оряхов, покрайнина Мрака, Земенско. Днес тя се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“ 

240px-Ivan_Alexander

Този документ съдържа богата информация за данъчната система, административния апарат и статута на зависимите селяни във второто българско царство през 14 век. Грамотата е написана с бързопис върху пергамент с размери 58×34 см. Царският подпис е с едро завързано писмо, изписано с киновар. В доланата част на пергамента с копринена нишка е прикачен добре запазен златен печат на цар Иван Александър. На лицето на печата в анфас и цял ръст е изобразен царят. На главата си той носи корона с бисерни висулки край ушите; в дясната си ръка държи кръст, а в лявата – свитък. От лявата страна на царския образ има надпис Іω Алеξандр, а от дясната страна – цр Блгрмь. От другата страна на печата е изобразен образът на Христос Спасител.

62013498_475006196638793_748137625986007040_n

Само преди година, достъп до този ценен християнски паметник може да се каже, че нямаше – освен криволичещите пътеки. Днес това е променено и с удоволствие ще ви разходим из него. Община Земен, благодарение на проект по Трансгранично сътрудничество реализира прекрасен достъп до Пещерския манастир. Изграден бе еко път, който води до Светата обител, който започва от последните къщи в с.Пещера, вие се през красивите хълмове на Краище и стига до самия Манастир.

62002702_463159244256138_7071530650611744768_n

Из приказните гледки на екопът Земен - Пещерски манастир Свети Николай Летни

По продължение на около 2 км може да се насладите на прекрасна природа, на горски цветя, билки и вълшебните гледки на Земенската котловина. Именно на най-хубавите гледки са поставени и беседки и пейки. Можете да подготвите пикник, но не забравяйте да изхвърляте отпадъците в предвидените за това кошчета. Преходът не е тежък, макар да се приодолява изкачване. Проекта е съобразен и е достъпен и за хора с увреждания.

Из приказните гледки на екопът Земен - Пещерски манастир Свети Николай Летни

Из приказните гледки на екопът Земен - Пещерски манастир Свети Николай Летни

Пректът е реализиран в изпълнение на стратегията на Община Земен за развитие на културно-историческия, религиозен и еко туризъм. Благодарение на Община Земен и Инициативата Краищенско Светогорие, всички любители на природата и пътешествията из дивните хълмове на Краище, вече могат да се възползват. Една прекрасна идея за летния ви уикенд!

Пещерският манастир се намира до буен карстов извор в планината Рудина, на около 2 км североизточно от село Пещера и на около 5 км в същата посока от град Земен. До манастира води черен път, който през това лято беше постлан с чакъл, а край него бяха оформени и кътове за отдих. Със сигурност монашеска молитва за последен път тук е имало около 1954 г., когато манастирът е бил девически. Според запазени документи на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в Централния държавен архив, в него имало три монахини: Емилия – на 40 години със завършен III прогимназиален клас, Анилина (Атанасова Георгиева) – 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която тогава е била на 45 години и имала завършен III прогимназиален клас. Послушници не е имало, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван Александър. Според тези документи по това време имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.

През 90-години на 20 век местни хора са разказвали, че една от монахините се преместила в Княжевския манастир и взела със себе си целия архив на Пещерския.

Какво е имало в този архив – не е известно. Самата Мрачка грамота се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“. От грамотата се разбира и че дарените манастирски имоти са били пръснати из Софийско, Радомирско и Дупнишко, но един местен жител смята, че както са описани дарените имоти, те почти напълно съвпадат с имената на местности в близост до самия манастир.

Според аналите манастирът запустял по време на османското владичество и бил обновен през 1842 г. Църквата била изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Ктитори били странстващият свещеник Симон от трънското село Лева река, който дошъл в манастира със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. След това турските власти, като научили за възстановения манастир, хванали поп Симона и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен, успял да избяга в Рилския манастир. Скоро след злополучната случка първенците от с. Пещера и свещеници от околните села се застъпили пред власта и получили позволение към старата църква да се пристрои друга сграда. Новата постройка била довършена през 1842 г. Управител на манастира станал дядо Лазо Дамянов от Пещера, а службата през празниците извършвали свещеници от околните села. Към 1844 г. дошъл тук от Кратово поп Теофан, който се постригал за монах и станал игумен на манастира. След него управлението на обителта поели пак дядо Лазо, светогорците йеромонах Рафаил, йеромонах Юстин, Раде Вилаетски от радомирското село Върба (бивш служител в Рилския манастир), монах Прокопий от село Радибош. Последният впоследствие станал и игумен, споминал се в 1879 г. Негово дело е построяването на двуетажната жилищна сграда, която с развитието на проекта за обновяване на манастира, ще бъде възстановен

Копирано от standartnews.com

27797937_1257012217734358_4905754586382441301_o

Пещерският манастир се намира до буен карстов извор в планината Рудин. Според запазени документи на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в Централния държавен архив, в него имало три монахини: Емилия – на 40 години със завършен III прогимназиален клас, Анилина (Атанасова Георгиева) – 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която тогава е била на 45 години и имала завършен III прогимназиален клас. Послушници не е имало, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван Александър. Според тези документи по това време имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.

През 90-години на 20 век местни хора са разказвали, че една от монахините се преместила в Княжевския манастир и взела със себе си целия архив на Пещерския. Какво е имало в този архив не е известно. Самата Мрачка грамота се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“. От грамотата се разбира и, че дарените манастирски имоти са били пръснати из Софийско, Радомирско и Дупнишко, но един местен жител смята, че както са описани дарените имоти, те почти напълно съвпадат с имената на местности в близост до самия манастир.

28071050_1257012197734360_7070972340174707933_o

Според аналите манастирът запустял по време на османското владичество и бил обновен през 1842 г. Църквата била изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Ктитори били странстващият свещеник Симон от трънското село Лева река, който дошъл в манастира със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. След това, турските власти като научили за възстановения манастир, хванали поп Симона и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен успял да избяга в Рилския манастир. Скоро след злополучната случка, първенците от с. Пещера и свещеници от околните села се застъпили пред власта и получили позволение към старата църква да се пристрои друга сграда. Новата постройка била довършена през 1842 г. Управител на манастира станал дядо Лазо Дамянов от Пещера, а службата през празниците извършвали свещеници от околните села. Към 1844 г. дошъл тук от Кратово поп Теофан, който се постригал за монах и станал игумен на манастира. След последния управлението на обителта поели пак дядо Лазо, светогорците йеромонах Рафаил, йеромонах Юстин, Раде Вилаетски от радомирското село Върба (бивш служител в Рилския манастир), монах Прокопий от село Радибош. Последният впоследствие станал и игумен, споминал се в 1879 г. Негово дело е построяването на двуетажната жилищна сграда, която с развитието на проекта за обновяване на манастира, ще бъде възстановена.

Някои учени смятат, че източната част на оцелялата до днес манастирска църква е от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на намиращия се днес на сръбска територия Погановски манастир, датирана около 1500 г.
Особен интерес представляват стенописите от първоначалния манастирски храм, които при обновяването на църквата са били покрити с мазилка. През втората половина на 20 в. късната мазилка е била изчистена, вследствие на което е разкрита част от красивата средновековна живопис. След цялостна консервация и реставрация на стенописите, проведена от НИПК под ръководството на Боряна Дживджанова, е била изяснена и иконографската схема, изпълнени със смесена живописна техника. Това се е случило преди 1980 г. и тази консервация сега следи няма.

28162142_1257011147734465_8332195888101805612_o

От някогашната богата манастирска библиотека, каквато се предполага, че е имал Пещерският манастир, днес не е останало почти нищо. В Загреб се съхранява псалтир от XV в. Запазен е и набавеният към 1843/46 г. за възстановения манастир „Цветен триод” от първата половина на XVI в. Вероятно голяма част от книжното богатство на обителта е пренесено в манастира „Зограф”, имайки се предвид намерените там фалшифицирани от сърбите хрисовули, пряко свързани с Пещерския манастир. Според историка Вера Иванова един от хрисовулите е бил фалшифициран в самия манастир, вероятно от монашеското братство, с цел да докаже правата си пред дошлата вече османска власт. На изследователите са известни три сръбски грамоти, свързани с този манастир, но за тях се твърди, че са подправени. Една е на цар Стефан Дечански от 1330г. и две са на Стефан Душан от 1339 г. и 1342г. Те се споменават в статия на Ал. Соловьев, озаглавена „Повелье манастира св. Николе Мрачког” ( „Прилози”, ІХ, 1929, стр. 1-18).

Каменната икона с двуглав орел

В Регионалния исторически музей в Перник се пази каменна икона от Пещерския манастир. Изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: „Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя“. Сред изображенията е изписана годината 1853, когато вероятно е била направена и дарена, както и „св. Николай“. В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя. Изображенията са силно наивистични.

Твърде възможно е още в онова време св. Николай, и посветения на него манастир при днешното село Пещера да е наричан Мрачки. Във всеки случай местни краеведи твърдят, че това не е изолирано явление, защото и в други села в района местните давали като прозвище на светиите името на своето село. Хората сами са строили църквите и манастирите, а после край тях възниквали и книжовни центрове и училища и няма нищо чудно, че така са индетифицирали своите духовни и културни достижения и почитта си към светеца покровител, обясни наскоро и един монах от района.

10-плочка-Студена-2

Двуглавият орел е един от най-разпознаваемите символи на православието. Според преданието неговите корени са в самото начало на първото християнско царство – Ромейското. Когато цар Константин Велики (306-337 г.) обединил разединената Римска империя и станал единствен нейн господар въвел двуглавия орел като символ на единството между Изтока и Запада с две глави и едно тяло. По-късно този знак придобива и друго значение – да символизира единството между Църквата и държавата, а самата държава била православна монархия с устройство, което представлявало земен образ на небесната йерархия. Светската власт и духовното били тясно свързани и се допълвали взаимно. Затова двуглавият орел е символ и на тази двойнственост, но същевременно и на тяхното единство.
Царете от династията на Палеолозите във времето на късната Византийска империя (1261-1453 г.) под влияние на западната хералдика използвали двуглавия орел като официален герб на фамилията и този знак се разпространил както из цялата територия на техните владения, така и по целия православен свят.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)