„Пиета“ на Микеланджело – историята на един шедьовър

14 април 2017

Когато историкът Джорджо Вазари вижда „Пиета“ през 1550 г., той пише в книгата си за живота на известни художници:

„Истинско чудо е, че камък, който преди това е бил безформен, може да придобие такова съвършенство, каквото понякога дори природата трудно постига в плът“.

През ноември 1497 г. френският посланик при Светия престол поръчва на Микеланджело една от неговите най-известни творби „Пиета“. Договорът, който и до днес се пази във Ватикана, е окончателно оформен на 27 август 1498 г. и Микеланджело изсича статуята от един-единствен блок от мрамор от Карара, който лично е избрал. Скулптурата, която днес се намира в базиликата „Свети Петър“, е първият шедьовър, направен от такъв мрамор, който, впоследствие, ще стане и любимият материал на твореца. Още след като сътворява високата 1,74 м. статуя на Дева Мария, която държи в ръцете си току-що сваления от кръста Иисус, става ясно за всички, че в случая се касае за наистина изключителен талант. А тогава Микеланджело е само на 22 години.

IMGP9383

Една нощ творецът влиза в катедралата и издълбава двете си имена, но не на пиедестала, а върху раменната лента, която минава напреки върху дрехата на Богородица. Никога след това Микеланджело не слага подписа си на завършена творба. Може би, защото усеща, че сътвореното от неговия гений никога няма да бъде сбъркано с работата на друг велик маестро, дори той да се казва Рафаело или Леонардо да Винчи.

Преди 45 години унгарецът Ласло Тот се нахвърля с чук срещу „Пиета“ и й нанася 12 удара, които оставят тежки поражения по ренесансовия шедьовър. Ударите, нанесени от безработния геолог, откършват лявата длан и ръката на Богородица. От главата на статуята, изобразяваща как Божията майка оплаква току-що сваления от кръста Исус, са откъснати парчета, избит е носът… Общо около 100 фрагмента се търкалят по пода на базиликата „Св. Петър“, когато най-после унгарецът е повален. Тот заявява при арестуването, че е Исус Христос и Микеланджело. Предизвиканите от него поражения пораждат спор как да бъде реставрирана статуята. Благодарения на гения на Микеланджело тя е толкова жизнена, че зрителят може почти да усети къдриците на мъртвия Исус и мекотата на устните на Мадоната. Във вените на мускулестите ръце на Божият син сякаш още има кръв, а кърпата на главата на Дева Мария сякаш е от муселин, а не от мрамор.

IMGP9381

След нападението някои историци и реставратори искат статуята да бъде оставена повредена като символ на насилието. Други настояват тя да бъде реставрирана, но ясно да се очертаят повредените места като историческо свидетелство за случилото се. Светият престол не е съгласен. От Ватикана настояват за т.нар. интегрална реставрация, която не оставя видими следи от намесата.

„При всяка друга статуя би могло да се приеме видимото оставяне на нараняванията. Но не и с „Пиета“. Не и при това чудо на изкуството“, коментира Антонио Паолучи, директор на Музеите на Ватикана.

Нацарено Габриели – последният жив участник в реставраторския екип от 1972-1973 г., разказва, че е имало много трудни моменти в дебата около плана за действие, както и някои разочарования и усложнения при експериментите в лабораторията. На базата на снимки в продължение почти на половин година се идентифицират късчетата и фрагментите, пръснати по пода на „Св. Петър“. След това започва сглобяването им в импровизирана лаборатория, издигната около статуята в храма. Решено било тя да не бъде премествана.

„Добрата новина е, че ударите са били вертикални. Ако бяха хоризонтални, той можеше да откърти цялата глава“, разказва един от реставраторите.

С помощта на „невидимо“ лепило и прах от същия мрамор, използван за статуята, специалистите я възстановяват парче по парче и люспа по люспа. Един фрагмент дори пристига мистериозно от анонимен изпращач от САЩ – турист, който го прибрал в суматохата около арестуването на Тот, но после го загризала съвестта. Празнините, останали след събирането на всички късчета, са запълнени с помощта на копие на статуята, направено преди нападението.

Близо 10 месеца след атаката „Пиета“ отново можела да се види в параклиса, носещ нейното име. Този път тя вече била зад бронирано стъкло. Но и до ден-днешен, дори и то не може да скрие красотата на този шедьовър, който не спира да покорява с изяществото си…

по материали на dnevnik.bg, inspiro-bg.com, dariknews.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)