c9a18590129d9be12e4cb4509214564e

Помните ли Перестройката?

11 март 2016

На този ден през 1985 г.  Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС и с неговото управление стартира един процес от световната история, който ще промени завинаги съдбите на милиони. И ще прекрои отново граници и пренареди ценности. Перестройката.  Това ни накара да си спомним за този толкова „специален“ процес в новата история на човечеството. Перестройката стартира едва преди 31 години, а сякаш бе вчера! Каквото и определение за нея да бъде дадено, все ще е вярно, защото тя промени коренно живота на милиони хора, прекрои картата на света и смени обществено-икономическите посоки на цели поколения.

Ето как започва всичко…

В началото на 80-те години в СССР се развива тежка икономическа, политическа и морално-обществена криза. Делигитимацията на политическия елит, предизвикана от корупцията, беззаконието и държавния произвол, се съчетава с остър финансов дефицит и недоимък на населението. След смъртта на Л. Брежнев през 1982 г., за кратък период от време, лидери на КПСС и на съветската държава са Юрий Андропов и Константин Черненко. Те не успяват да съживят системата. Съветският Социализъм, повлякъл след себе си освен Русия и България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР, Албания и Югославия, бе изпаднал в генерална криза. Неминуемо партийното и държавно ръководство осъзнава нуждата от реформи. Така в Съветският съюз идва на власт 54-годишният Михаил Горбачов. През март 1985 г., той е избран за Генерален секретар  - най-младият в Политбюро, натоварен с очакванията, че ще има енергия и време да  утвърди и да прокара необходимите промени.

И той наистина преобръща всичко. Не просто го преустройва, а обръща с „главата надолу“. Редица световни анализатори са се упражнявали в анализи и говорене за Перестройката. Мненията са на двата полюса, хуленето и хвалебствията към Горбачов, също изобилствет. Не се присъединяваме към нито една от двете крайности, само искаме да маркираме и припомним историческата истина за това, какво всъщност се случи: 

-  след идването му на власт през 1985 г. Горбачов намалява международното напрежение, ограничава военния бюджет на СССР, прекратява надпреварата във въоръжаването;
- в началото на 1989 г., изтегля съветските войски от Афганистан;
- с цялостната си политика Горбачов спомага за настъпването на края на Студената война и за това през 1990 г. получава Нобелова награда за мир;
- налага стратегия за ускоряване на социалното и икономическо развитие на страната, за промени в стопанския механизъм, които съвсем обективно остават неясни и абсолютно неприложими на практика.
- обявява се за широка „гласност“, която да даде по-широка свобода на пресата и изобщо на словото. Това  раздвижва обществото и предизвиква бум от говорене в средите на интелигенцията, а скока в издаването на вестници и списания, на книги, публикации и изследвания, сред които такива за близкото и по-далечно минало на комунистическия режим, както и за настоящето е наистина невероятен.
- освобождава политическите затворници, сред които е и заточеният Нобелов лауреат за мир Андрей Сахаров.

И сякаш всичко полезно свършва дотук…

В икономическата сфера Перестройката се изразява в предоставянето на по-голяма самостоятелност на предприятията и кооперациите, които да могат сами да планират производството си, да го реализират директно на пазара и сами да използват получената печалба, както и в по-голяма свобода за частния дребен бизнес. Скоро обаче става ясно, че установената и сякаш застинала от десетилетия система не позволява прилагането на практика на замислените мерки. Горбачов постепенно осъзнава, че само едно истински демократично общество е в състояние да даде на съветската власт необходимата за провеждане на жизненоважните реформи подкрепа.
В отговор на тази потребност от 30 юни до 3 юли 1988 г. в Москва е свикана Общосъюзна партийна конференция на КПСС, която приема проект за държавна реформа. Според него в СССР се създава президентска институция и нов тип представително тяло — Конгрес на народните депутати. На 26 март 1989 г. са проведени първите избори, в които съветските граждани могат да избират между повече от един кандидат за депутатско място.
Гласността създава у обществото големи очаквания за промяна и веднъж пуснат, духът от бутилката не може да бъде спрян. Тази опозиция се оглавява от Борис Елцин, ръководител на Московската партийна организация, и на изборите получава значителна подкрепа. На 12 юни 1990 г. парламентът на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия. С този ход Борис Елцин, който междувременно е избран за президент на Русия, се стреми да се освободи от контрола на Горбачов и на съветските органи.
Горбачов постепенно губи контрол над събитията и властта се изплъзва от ръцете му. Липсата на решителност и ясна визия не му позволява да обедини демократичните сили в страната, които да поемат осъществяването на преустройството. Сам той впоследствие признава, че негова съществена грешка е неразбирането на потребността и момента, в който обществото трябва да бъде освободено от тоталитарната система. Истината обаче е, че той няма в необходимата степен смелост и решителност да доведе започнатото докрай и с един замах да преобърне баланса на съветската политическа сцена.

Освен отмяната на член 6 от съветската конституция (за ръководната роля на КПСС в съветското общество), единственото друго значимо решение на Конгреса на народните депутати е изборът през март 1990 г. на Горбачов за президент (първи и последен) на СССР. Той обаче няма шанс да осъществи замисленото преустройство на страната, тъй като е изправен пред ново предизвикателство — възкръсналите междунационални противоречия:

- в Прибалтика, Нагорни Карабах, Грузия, Чечения, Абхазия, Молдова, Узбекистан, Таджикистан и др., които в продължение на десетилетия успешно са били потискани, но които през 1990 г. избухват с нова, неудържима сила;
- Революциите в източноевропейските държави, които се извършват през есента на 1989 година, са допълнителен фактор, който стимулира сепаратизма в Съветския съюз;
- В Литва, Латвия и Естония нациите настояват да се прекрати съветската окупация.  В началото на май 1990 г. те създават т.нар. Балтийски съвет, с което Прибалтика е безвъзвратно загубена за СССР;
- Процесът на разпад на СССР става неудържим. На 20 юни 1990г. Узбекистан обявява независимост, на 23 юни това прави Молдова, на 16 юли — Украйна, на 27 юли — и Беларус. Процесът продължава — на 23 август Армения следва европейските републики, на 30 октомври декларация за суверенитет обявява Казахстан, а на 12 ноември — Киргизстан.

Консервативните сили в ръководството на СССР са скандализирани от случващото се и всеобщият разпад на съюзната държава и изобщо на държавността в СССР и на 19 август 1991 г. те правят опит за държавен преврат. Горбачов, който е на почивка на Черноморското крайбрежие, е арестуван и е обявено извънредно положение. В този момент на преден план на съветската политическа сцена излиза Борис Елцин, президентът на РСФСР. Той поема събитията в свои ръце и обединява всички противници на възстановяването на старата политическа система. Той е  Президент на Русия до края на 1999 г., когато подава оставка в полза на тогавашния премиер Владимир Путин.

И така…до днес! Перестройката промени историческото развитие на света и на България. След 10 ноември 1989г. у нас никога вече няма да бъде същото. За добро или зло? Всеки има своя отговор с промяната, случила се в личната му съдба.

текст: В.Симеонова
данни: wikipedia
снимка: Anie Leibovitz

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)