IMGP5930

Почитаме паметта на св. Харалампий Магнезийски

10 февруари 2017

На 10 февруари православната ни църква почита паметта на св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Той е живял през II век в Магнезия, Мала Азия, епоха, дала много мъченици, заради страховитите гонения по онова време срещу християните. Св. Харалампий Магнезийски е бил много праведен и още приживе показвал своята святост, разпространявайки Божието слово. А не след дълго станал епископ и имал голямо влияние върху хората. Дълго живял той, почти 100 години, но жестокият римски император Септимий Север не го пожалил, въпреки възрастта му и дори го измъчвал близо 13 години, само и само да се откаже от Христа. Харалампий, обаче, оставал твърд и непоколебим, а неговата вяра лекувала всичките му рани и всяка сутрин той осъмвал непокътнат. На 113 години издъхнал.

Заради това му чудодейно излекуване, християните почитат св. Харалампий, като му отреждат роля на целител и пазител на здравето.

Св. Харалампий, светецът, който държи чумата в стъкленица

В народните представи св. Атанасий е покровител на чумата, а св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица. Заради тези си изцелителски умения св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите, които смятат 10 февруари за свой професионален празник. Народът ни нарича този ден Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден предците ни започвали да обработват земята, след като зимата си е отишла със св. Атанасий. Според българските народни вярвания Араланбей, както още е наричан светецът в някои краища, „араландисва” земята, т.е. тя се затопля и може да започне обработката й.

Прави се пита и се осветява мед

На този ден не се върши никаква домашна работа, но задължение на жените е да омесят обреден хляб, на който трябва да има кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата – венец, който е символ на здравето. Важна подробност е, че докато втасва хлябът, се носи мед в църквата, който се осветява на специална празнична литургия. С част от този мед след това се маже и питата, а останалата се пази като цяр до догодина.

Образът на пчелата

На този ден се разказват и приказки за пчели. Според една от тях в началото Господ направил земята по-голяма, та небето не можело да я покрие. Той повикал дявола за съвет. Рогатия му се присмял и не казал.
Господ обаче направил пчелата и й поръчал да кацне рамото на дявола и да слуша какво си мърмори. Пчелата литнала и скоро стигнала Дявола. Той си приказвал:
– Ех, че глупав Господ! Не се сеща да вземе тоягата си, пък да удари земята на кръст. Ще станат долини и върхове, земята ще се сбие и небето ще може да я покрие цялата.
Пчелата като чула това и казала на Господ. Той ударил на кръст земята и тя се нагънала и така станали планините и долините, а небето цялото я покрило. В замяна на това той наградил пчелата, като отредил човеците да й правят кошери, в които да домува, а тя да ги дарява с най-голямата сладост.

текст: Стамат Рибаров

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)