14045595_826265224142395_1523070591479935293_n

Почитаме Света Марина

17 юли 2017

Днес православната църква отбелязва паметта на Света Великомъченица Марина. Казват, че Света Марина посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Света великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия през III век. Възпитана от баща си в идолопоклонство, Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Получила светото кръщение тайно, пръв нейн гонител станал самият й баща. Едва 16 годишна, девойката била подложена на ужасни изтезания. Окована насред огромна каца пълна с вода, горещите й молитви към Бог счупили, веригите, а мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Заради своята непокорност Марина била осъдена на смърт.

В народния календар денят на св.Марина е известен като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

Празникът на Света Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към светицата – покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.

Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според едно старо поверие Света Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на св.Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

В много от църквите и манастирите, които носят нейното име има лечебни води. В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като“господарка на змиите“ и лечителка на ухапаното от тях.

Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода. Света Марина се почита и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)