5_1-880x590

По калдъръмените улички на Старинен Пловдив

06 септември 2016

Архитектурно-исторически резерват, топ туристическа дестинация, града на Трихълмието, Стария град... както и да го нарека, всеки път, когато се сещам и мисля за него изпадам в едно такова особено състояние, което е характерно за влюбените. Не ми се говори, желая единствено усамотение и тишина. Потъвам в спомени за онези дни, в които съм имала щастието да се разхождам из калдъръмените улички и да дишам магията на Стария Пловдив. Обикновено  поемам моите „маршрути“ от площад „Джумаята“, бавно се катеря нагоре по улица „Съборна“, стигам до Катедралния храм „Св. Богородица“. Една свещичка. После започвам лутането на посоки из възрожденските усещания и цветове. Времето обикновено губи своите измерения и се пренасяш… Пренасяш се в истории. И се хващам, че в мислите ми звучи онази песен на Васил Найденов от филма „След края на света“.

001991772-big

Пловдив е един от най-старите градове в Европа - по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Затова често е наричан и Трихълмие. От римляните е и името Тримонциум (т.е. „градът на 3-те хълма“). В по-древната история, след завладяването на града от Филип Македонски остава името му Филипопол, популярно в древния свят. Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва: „...Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му…“ – Лукиан /ІІ век/Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град.  Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради: огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове. Античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на историческото Трихълмие.

В старинен Пловдив може да се проследи цялото развитие на българската национална архитектурна традиция. Тя започва с по-старите къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща – с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративна украса. Постепенно разбиранията за жилище се развиват. Откритият чардак се заменя със затворен салон, обемът на къщата се увеличава. Този тип симетрични къщи са с изписани стени – ярки, пъстри, обогатени със сложни орнаменти мотиви и пейзажи с различни сюжети. Акценти в стенописната украса на интериора са декоративните ниши, т.нар. алафранги, украсени богато с цветя и пейзажи. Таваните в пловдивските къщи са с разточително разнообразие на геометрични дърворезбовани орнаменти.  

Да се разходим из историята на пет от емблематичните къщи на Стария град, свидетелства за славни времена и съдби. Любимите ми, които никога не пропускам да погледам при всяка една моя разходка. Изброяването не съдържа елемент на класация, а по-скоро на сантимент и цветност. 

ethnographic Museum Plovdiv

Къщата на Аргир Куюмдджиоглу (днес Етнографски музей) се намира на ул.“Д-р Чомаков“1 в Стария град. Това е една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – домът на видния пловдивския търговец. Нариричали я още „Царствената“. Построена е през 1846-48 в близост до крепостта „Хисар капия“ от небезизвестния майстор Георги от Константинопол. Тя е с внушителните за времето си 570 кв.м., с красив озеленен двор и мраморен шадраван.  Входът е оформен с портик, който е призван да подчертае изнесеното напред на втория етаж пространство на салона. Симетрия, в съчетание с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада – повече от типична, дори емблематична къща на българската възрожденска архитектурна мисъл и живот. Куюмджиевата къща е блестящ представител на пловдивската стара къща. Днес тя продължава да живее – приютила е в себе си експозицията на Етнографския музей, на множество фестивали, като този на камерната музика, както и редица прояви, които й вдъхват нов живот.

1_2

Къщата на Георги Мавриди (известна днес като Ламартиновата къща-музей), се намира на ул.Княз Церетелев 19. Къщата е построена през 1829 г. на ъглов парцел и е било цяло предизвикателство за времето си да построиш несиметрична къща, която всъщност да съдържа ритъма на симетрията по свой начин. Големият френски поет Ламатрин, преминавайки през България през 1833 г., е прекарал в къщата на Георги Мавриди само 3 дни. Но това е било достатъчно тя да се споменава повече с неговото име, отколкото с това на собственика Георги Мавриди.  Тя е една от най-големите и красиви в Стария град и то на върха – на най-високото място. Цветът на къщата е съхранен и до днес.

1024px-HistoryMuseumPlovdiv-Revival

Къщата на Димитър Георгиади е строена през 1846-48г. и е разположена вдясно след „Хисар капия“ на ул.Цанко Лавренов 1 в Стария град. По съвършенство на планово-пространственото решение, по богатсво и художествено ниво на декорациите, тя стои на едно от челните места сред образците на Възрожденската архитектура в България. Бивша собственост е на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади и е дело на майстор Хаджи Георги, създател и на Куюмджиевата къща. И тук акцент на симетрията е салона на втория етаж, център, около който се развива цялата архитектурна и функционална композиция. А вътре е богато резбовано и нарисувано – с красивите мотиви на времето. Днес тук се помещава експозиция „Българските земи през XV-XIX век и епохата на Българското Възраждане“. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града, проследено е и развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. 

ned-huse-2013-12-19-1

Къщата на Никола Недкович на улица „Цанко Лавренов“ 3, в вдясно от къщата на Георгиади е построена от изтъкнатия търговец през 1863 година. И тук симетрията тържествува, но се появява и една лека барокова орнаментация на прозорците, която й придава неповторимо излъчване.  Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен 4-колонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от европейски градове. Днес къщата на Недкович е дом на експозиция „Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от XIX век. Обзаведена е с мебелите и вещите на богатата фамилия Недкович, запазени и до днес.

old_plovdiv14Балабановата къща е построена на наклонен терен и това е предопределило начупеното и нетипично за Пловдив планово решение. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците „4 януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. В пространството пред къщата се намира пл. „Св. св. Константин и Елена“. Голямата порта откъм улицата, високите тавани, остъкления салон…И всичко това е украсено с невероятна дърворезба и с неповторима атмосфера. Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив – в нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери, срещи с изявени творци. Тя живее приказен живот от създаването си до снес, съхранила идилията на възрожденската къща и сияние.

Иска ми се да разходката да не спира, защото има още много красиви къщи, наредени в гирлянда по кълдъръмените улички, които няма как да не попаднат във фокуса и чувствата ти. Но…следващият път, когато ще се пренесем за дълго в Стария град, за да станем част от предстоящата Европейска столица на Културата.
И сигурна съм – до тогава, всеки път, когато се сетя за старинен Пловдив все ще звучи в главата ми онази песен от филма… 

текст: Валерия Симеонова
снимки: WEB

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)