CRUISER-2011-1091

По стъпките на Екатерина Велика: Зимният Дворец

20 февруари 2016

Историческият сериал „Екатерина“, който в момента върви по bTV, ни връща към една от най-интересните дами в световната история – спорна, противоречива, но могъща и както всички я наричат – Велика.
В периода на нейното управление Русия изживява своя „Златен век“ и става по-могъща от всякога. Това е резултат от поредица действия във вътрешен и външнополитически аспект, умела дипломация и спечелени войни, но за нея и нейното управление си заслужава да поговорим отделно. Успоредно с укрепването и разцвета на Руската империя, Екатерина II създава и един от най-приказните дворци, сътворявани някога – Зимният Дворец в Санкт Петербург. Независимо, че неговите основи са положени от Петър Велики и развити от предшественичката й Елисавета Петровна, това приказно творение на архитектурата, приютило считаната за най-ценна колекция от произведения на изкуството, се смята за дело на Екатерина II в целият му блясък.

12705458_1129336340424421_263980357435424907_n

Първата постройка на мястото на известния по цял свят Зимен дворец на Бартоломео Растрели се появява още при Петър I на брега на Нева. Повлиян от своите младежки години, прекарани в Холандия, през 1712 г. Петър I нарежда да му построят неголяма „царска къща в холандски стил“. След сватбата му с Екатерина I „малкият дом“ е значително преустроен, а работите по него са поръчани на придворния архитект Маторнов. През 1716 г. Зимния дворец вече е значително по-голям и Петър определено предпочитал новата си резиденция пред останалите дворци, чиито основи отново той положил. Именно в него той умира през 1725 г. В последствие  императрица Анна Ивановна придава още едно крило към него, а когато императрица Елисавета Петровна се възкачва с преврат на руския престол, тя го променя по свой вкус и го превръща в официална императорска резиденция. Поверява строителството на италианския архитект Франческо Бартоломео Растрели, със заданието да създаде нов корпус и да приобщи вече съществуващите постройки в един общ ансамбъл. По съставения от него проект този корпус трябвало да бъде пристроен към вече съществуващия и да бъде оформен в еднакъв стил с него. Опитите за промяна на височината и промени по проекта на сградата по-скоро довело до решението да се построи на ново място. Ето така започва да се появява сградата, която може да се види и днес. Елисавета Петровна не доживява завършването на строителството, но императрица Екатерина, възкачила се на трона, отново с преврат, след краткото царуване на Петър III, завършва сградата.

Profile_portrait_of_Catherine_II_by_Fedor_Rokotov_(1763,_Tretyakov_gallery)

С подобаващ размах и царственост, Екатерина започва с промените – отстранява от работа арх. Растрели, премества покоите си в югозападната част на двореца, изгражда прочутата в цял свят Тронна зала, а пред нея се появява приемната Бяла зала. Заради нея се премества и трапезарията, създава се  Светлият кабинет и Парадната спалня, която след години става Елмазени покои. Прочутата с 21 официални и още много неофициални любовници императрица, създава Зимния дворец с неповторим блясък и разкош.  Освен това Екатерина нарежда да се построят за нея библиотека, кабинет, будоар, 2 спални и гримьорна, зимна градина и Георгиевската зала.

12079122_1052463488111707_6856293140895957414_n

Екатерина е известна и като страстен колекционер на произведения на изкуството и нейни експерти вървяли из Европа, за да купуват от всички краища картини, скулптори, изящни мебели и орнаменти. Ермитажът заблестял и се прочул в цял свят с безценната си колекция.  Мечтата й е постигната. Ермитажът притежава най-ценната световна колекция и с невероятното изкуство, събрано в залите си, изпреварва дори Лувъра и Британския Музей. Тук е целият спектър на западноевропейското изкуство – от Леонардо да Винчи и Тициан до Гоген и Матис. Изчислено е, че за да разгледате всичките експонати на Ермитажа ви трябват… 11 години! По неин указ е създадена галерия за връзка между Зимния дворец и Малкия Ермитаж, през който посетителите да избягват царския апартамент. Появява се Мраморната галерия и новата Тронна зала.

20

Зимният дворец става сцена на събитията, отбелязали историята на руския царски двор в последствие – през 1773 г. тук е сватбата на бъдещия император Павел I с Вилхелмина фон Хесен-Дармщат (Наталия Алексеевна), на който младоженката потанцувала едва минута, защото роклята й се оказва доста тежка заради посипаните по нея скъпоценни камъни; тук през  1766 г. в покоите на двореца по време на раждането умира великата княгиня Наталия Алексеевна; тук са бляскавите приеми, а из кулоарите на двореца и нестихващите интриги, които Екатерина със замах и категоричност успявала да елиминира. От тук тя управлявала Русия, издавала команди за военни действия, разширявала територията на страната, водела успешна финансова политика, стабилизирала необятните земи в единна държава, независимо от съществуващите противоречия и контрасти, за да остане в историята с името Велика!Екатерина Велика!

1

Днес Зимният дворец е една от най-прочутите световни дестинации за туристи и ценители, а пространството прелива от кадри и възклицания за ценността и неподражаемия му стил. Затова решихме да ви представим Зимния дворец с картини от неговите зали. Те са на изключителния майстор на архитектурния акварела Едуард Петрович Гау (1807-1887).  С уникалният си стил и специално внимание върху перспективата и детайла, неговите  „интериорни портрети“ са с точността на снимки. Известно е, че през 1850-те Едуард Гау получил заповед от Николай I да нарисува интериора на дворците в Царско село, Петерхоф, и Зимния дворец. Ето така днес имаме картините на залите на Зимния дворец - официалната резиденция на руските императори от 1762 г. до 1904 година.

И сега – нека се разходим из приказните зали на Зимния дворец с картините на Едуард Гау, за да видим уникалния разкош на шедьовъра на световната архитектура:

дворец2

Концертната зала с уникален по рода си паркет с интарзия и полилеи и свещници, специално проектирани и изработени в Италия.

Николаевската зала. В своите акварелни картини руският художник Едуард Гау илюстрира цялото великолепие, блясък и разкош на интериора на императорския дворец.

Петата зала на Военната галерия с елегантен готически таван, умело приобщен към бароковата пищност на залата.

Розовата съблекалня, изрисувана с невероятно дребни детайли и подробности.

дворец6

Кабинетът на императрица Мария Фьодоровна, известен с ценните си картини на Мадони и ювелирни параван, бюро и мебели.

Бялата зала на Александър

Готическият салон на графините

Салон в стил рококо с купидончета – един от любимите салони в Зимния дворец, който показва, че и пищното рококо може да е романтично.

Гербовата зала с неподражаема златна колонада и тържественост

Пурпурният Будоар на императрица Мария Александровна

Будоарът на графиня Мария Александровна

Библиотеката на Александър II

Спалнята на императрицата Александра Фьодоровна

Съблекалнята на императрицата Александра Фьодоровна

Белият салон на императрицата Александра Фьодоровна

Първата зала на Военната галерия

Кабинетът на графинята Мария Александровна

Спалнята на графинята Мария Александровна

През 1844 г. Николай I издава указ за спирането на строителството в Санкт Петербург на къщи, по-високи от Зимния дворец. Те били длъжни да се строят по-ниски от него. В следващите години дворецът се модернизира в унисон със изобретенията – през 1869 г. в двореца е въведено газово осветление вместо свещите, после започва телефонизация на помещенията. През 1880-те год. е изграден водопровод, а пет години по-късно и електрическо осветление.

Николай II (последният руски император) преместил постоянната резиденция в Александровския дворец в Царско село. От октомври 1915 г. до ноември 1917 г. в Зимния дворец функционира болница.От началото на Първата световна война сградата е отдадена за лазарет. Освен това между юни и ноември 1917 г. дворецът е дом на временното правителство, свалило императора от власт с указ през февруари 1917 година. След това през октомври 1918 г. временното правителство е свалено и настъпва ерата на Съветския съюз. След Октомврийската революция от 1917 г. дворецът става собственост на Държавния музей „Ермитаж“. През 1925-1926 г. сградата отново е преустроена, този път за нуждите на музея. В днешно време Зимният дворец, заедно с Ермитажния театър, Малкия, Новия и Стария Ермитаж, е част от единния комплекс „Ермитаж“.

Сградата 8 пъти сменя цветовете на стените си, няколко пъти е достроявана. Преди Първата световна война дворецът е в червено-кирпичен цвят. Именно на такъв фон се случват събитията на Дворцовия площад през 1917 г.
Днес тя е в царствено зелено и блести с неподражаем блясък и разкош, за да ни разказва историите на Романовата династия, невероятните постижения на Екатерина Велика и мащабите на една Империя!

текст: Валерия Симеонова
картини: Едуард Гау

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)