IMG_0759-1024x682

Празникът Богоявление не е развлекателно шоу на „православни моржове“

06 януари 2020

„Кръщението е празник, неотделим от Рождество Христово. Тези събития са свързани помежду си, затова неслучайно празниците започват с Рождество и завършват с Кръщение – това е особен период. Бих искал да напомня на хората за това, че за последните няколко десетилетия той като че ли започна да губи своето първоначално духовно евангелско значение.

Празникът се превърна в някакво отвратително, много често развлекателно шоу на „православни моржове“, които искат да изпитат и преживеят някакъв физиологически „драйв“. Опитвайки се да разнообразят своето скучно свободно време, тези хора са измислили в края на своята безнадеждна почивка още едно развлечение във вид на къпане в студена вода и съзерцание на къпещите се с последващо загряване с пирожки, чай и горещи напитки.

За мен в основата си това е чисто езическо действие, което не позволява на хората да видят първоначалния смисъл на Кръщението. А той се заключава именно във факта, че на този празник ние трябва особено силно да усещаме своята връзка с Христос.

Всички ние, които сме в Църквата, вече сме кръстени и нашето кръщение е било не на празника Кръщение Господне, а именно в този момент, в този ден и в този час, когато над нас се е извършвало тайнството Кръщение. Ние всички сме кръстени християни, и не е необходимо да повтаряме това тайнство.

yQVTb6gj6eE_595

В този ден ние трябва да сме в Църквата

Тайнството Кръщение е неповторимо съгласно църковната традиция. Кръщението в името на Пресветата Троица се осъществява само един път в живота. На този празник ние трябва да си спомняме за това, че вече сме призвани да бъдем християни –  до този празник, и по време на този празник, и след този празник.

Да бъдеш християнин – това означава да живееш в Христа и с Христа. Ние си спомняме за празника Кръщение именно благодарение на това, че в този ден много векове назад Христос, влизайки във водите на Йордан, ги осветил и станало възможно това уникално кръщение, през което сме преминали всички ние и през което до Христа не са могли да преминат дори най-добрите – учениците на Йоан Кръстител.

Това тайнство е станало възможно за нас и ние сме приобщени към него в Църквата. В този ден ние трябва да сме в Църквата, а не стоящи в Йордан или мятащи се в още една кръщелна или Богоявленска вода да се развличаме в съзерцание на такива ентусиасти, повечето от които се интересуват само от правилата на ГТО (Всерусийски физкултурно-спортен комплекс по труд и отбрана, бел. прев.) и екстремните видове спорт, отколкото от духовен живот.

Всичко това е тържество на плътта, потъпкване на тържеството на духа, който ние трябва да чувстваме именно в единството със Светата Троица, в църковното единство. Светената вода в дадения случай се явява вид физически знак за това, че така или иначе Христос присъства в нашия живот постоянно.

Богоявленската вода била „по-ядрена“

Отвратително е и друго: по това време ние виждаме в църквите опашка най-често от хора, които не водят пълноценен църковен живот, но привикнали според своята съветска менталност да употребяват всичко, което им се дава изключително за земния живот.

Във връзка с това аз не мога да не си спомня трагикомичния епизод още от съветско време, когато бях начинаещ свещеник и чух разговор между две енориашки в храма, които сравняваха свойствата на богоявленската и кръщелната вода.

Те били различни – кръщелната вода била „по-ядрена“ според гледната точка на една от тях. И по-специално, тя била много полезна, ако се доведе до точка на кипене, но без да кипи, и се потопи болният орган в нея. Слушайки този тягостен разговор, аз от една страна се възмущавах, а от друга – не можех да не изпитам съчувствие към тази нещастни, лишени от нормални здравни грижи жени. Това беше тогава, през 80-те години.

Сега, когато зад гърба ни остана чевтърт век мисионерство, катехизация, просвещение, виждаме нещо друго – превръщането на този празник в поредното развлекателно представление, напълнено с елементи на отдавна изживял себе си фолклор, което в същността си не само не променя душата на неговите участници, но и съществено ги дезориентира духовно.

Явянето на Светата Троица се превръща в поредната развлекателно-психофизическа процедура за изпитване на възможностите на нашия организъм и неговото „енергийно очистване“.

Мога да пожелая само едно на всички тези хора, които бяха днес в храма: да отидат на служба, да бъдат утре в храма – вие трябва да отидете в храма, за да се приобщите с нашия Господ Иисус Христос и с Неговите свети тайни.

Вкъщи се носи светена вода като факт на тази среща с Христос. Моля ви, употребявайте тази светена вода така, както трябва, приемайте я с благоговение като велик знак за незримото, но благодатно присъствие на Бога в нашия живот.

Автор: прот. Георги Митрофанов

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)