DPP_41797

Празник на цъфналите вишни в София

20 април 2015

„Дълго гледах!
Душата ми се лепна незабелязано
към листенцата на вишната.
А те отлетяха.
Остана само печал
от неизбежната раздяла.“
(Хайку)

Празник на цъфналите вишни в София

Преди броени часове пред Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се проведе Празник на цъфналите вишни „О-Ханами”- съзерцаване на цъфналите японски вишни сакури.
Организатори на традиционния празник ежегодно са Асоциацията на завършилите Токайския университет със съдействието на Народната библиотека и Клуба по икебана „Сога“. Събралите се ентусиасти споделиха, че са изключително щастливи, че в България всяка година се спазва тази японска пролетна традиция на съзерцаване на цъфналите вишни и че случващото се е чудесен повод повече хора да се докоснат до японската култура.

DPP_41795

DPP_41820
20-те японски вишни, които Токайския университет дари през 2001 г. на Столична община по повод 100-годишнината от рождението на основателя на университета Шигейоши Мацумае, от своя страна, се бяха подготвили за празника и се бяха пременили в най-красивите си премени за наслада на събралото се множество.

DPP_41802

DPP_41804

Разцъфтяването на сакура символизира идването на пролетта в Япония и се е превърнало в любим народен празник, съпроводен от ритуал с наблюдаване и любуване на разцъфтелите дървета, който се нарича „Ханами“. Думата означава буквално „съзерцаването на цветовете“, защото на японски „хана“ е „цвете“, а „ми“ е „гледам“.

В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за празник организиран от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.

DPP_41806

DPP_41811

В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Обичаят Ханами се разпространява сред войнската класа и Тойотоми Хидеоши ( 1537-1598 г.), който играе важна роля в обединението на страната, през 1598 г. организира голям Ханами фестивал в храма Дейго, с който желае да демонстрира своята мощ.

Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на 17 век, известна като Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. Така възникнало и едно друго има на обичая – “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)