Проф. Андрей Пантев: Априлското въстание е първото сериозно усилие за създаване на българската държава

Проф. Андрей Пантев: Априлското въстание е първото сериозно усилие за създаване на българската държава

01 май 2015

Априлското въстание не може да се разглежда вън от голяма балканска криза, която започва в региона през 1875 г. с едно въстание в Херцеговина, след което се разпространява почти на цялата територия на Балканския полуостров – има Сръбско-турска война, има сражение при Мостар, което динамично поставя отново на обсъждане – в дипломацията и журналистиката – съдбата на „болния човек“, разбирай европейска Турция.

Но колкото и да е болен този човек, той не умира без кризи, често пъти стигащи до войни.

Бих нарекъл това въстание Бунтът на нетърпеливите, защото без да е било достатъчно сериозно и повсеместно организирано, то поставя българския въпрос на сцената на европейската дипломация и журналистика и политика изобщо. Ние непрекъснато търсим някакви чудеса в нашата история. Специално в модерната история на България това въстание може да се каже, че е резултат и от това, което днес наричаме гражданско общество. Общественото мнение по онова време се е намесило в степен, непозната дотогава при решаване на въпросите на външната политика. Така че можем да кажем, че онази скромна първа пушка, която гръмна на мостчето в Копривщица, се е чула от Петербург до Дъблин и сме поставили въпроса за бъдещето на един народ, който лежи в основата на славянската цивилизация, за една обща човешка хуманност и най-вече за възкръсването на българската държава.

Тогава модерно мислещите хора се надигат на бунт в името на свободата. Те не са били толкова наивни да смятат, че с черешово топче ще разбият една империя, която се е разпространявала, и тогава още, на три континента. Те са искали да привлекат внимание, както и става, на европейската общественост, да вземат съучастие в общата национално-освободителна революция на Балканския полуостров и да покажат, че ние не сме доволни орачи и копачи под властта на Падишаха, а сме народ, който иска и заслужава да възстанови своята средновековна държавност и своето културно и книжовно великолепие. Това е един така да се каже – тих крясък, героичен, мъчителен. Тези хора са знаели, че отиват на заколение, за да бъде най-сетне поставен въпросът пред европейската дипломация за българското освобождение. За всичко това се иска воля.

Едва ли днес можем да осъществим един такъв локален бунт, подобен на Априлското въстание, едно местно усилие, което винаги е било слабо като мащаб. Но от друга страна и днес можем да покажем – както има такива симптоми в момента на европейския континент, включително и от нашите съседи, че имаме по-голяма воля за самостоятелност, спазвайки и своите съюзнически и коалиционни задължения, които сме поели без много да му мислим.

Ако говорим за мястото на Априлското въстание в българската история, можем да кажем, че това беше последният взрив на българското национално-освободително движение. И както виждате 2 години след това на европейската карта се появява държава с името България. Независимо, че не е в основателния си етнически обхват. Това е първото усилие, което по-късно продължава с Илинденското въстание, с нашите войни за обединение и освобождение. И може да го наречем, ако трябва да бъде малко патетично – и първото сериозно усилие /дотогава има само четническо движение/ за създаване на българска държава.

Тези революционери имат сериозно място в историческата памет на българина. Тяхното значение не е, че са преследвали паникьосаните турци с шашка в ръка, а са знаели, че за да ги чуят, трябва да изкрещят. По някой път това им е коствало живота и тази жертва е не по-малко велика, ако беше победило самото въстание.

Поуките както се пее в една възрожденска песен – е да бъдем пак, каквито бяхме. Въстанието има и историческа аргументация и мотивация. Поуката е, че трябва най-напред да покажеш, че заслужаваш да бъдеш подкрепен. Най-напред ти трябва да започнеш, а не да чакаш някой да те оправи. И фактически Априлското въстание предизвика един морален гняв в Европа относно съдбата на българите. И както се казва в една друга възрожденска песен – Русия скокна Клисура да брани. Това предостави възможност на Русия да се намеси с оръжие в тези събития и да обяви войната.

Користта е нормален компонент от същността на човешката природа. Винаги е имало корист, но тогава, когато тя доминира, когато тя е изведена в абсолют, че само заплата или хонорарът ти е индикация за твоята значимост и способности – тогава тя пречи на всичко. Никой не отрича, че основният мотив в човешкото съществуване е хубавият живот. Но тогава, която то засенчи всички други показатели и критерии за смисъла на човешкия живот, такова общество рано или късно е обречено на дегенерация.

Действията на участниците в Априлското въстание са продиктувани от безпаметната им любов към отечеството. Много ясно, че особено апостолите от типа на Георги Бенковски не са искали да стават орачи и копачи. Те са смятали да се завърнат по домовете си в свободна България. Много ясно. И самият Стефан Стамболов, който има най-предпазливо участие в три въстания, след това става могъщ премиер, председател на НС и прочие. И Ботевите четници след това стават кметове, министри и прочие. Но това е благородна корист, доколкото може да се нарече точно така, а е една войводска харизма – да изразиш себе си отначало с бунт, а след това и с управление.

снимка: utroruse.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)