Първият български космонавт Георги Иванов: Земята е толкова красива от Космоса!

10 април 2017

На 10 април 1979 г. България застава в редицата на космическите държави с полета на Георги Иванов на кораба „Союз 33″ като става шестата страна, изпратила човек в космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР. Истинското му име е Георги Иванов Какалов, но месеци преди полета на 10 април 1979 г. е решено, че трябва да смени фамилното си име. Народен представител в VII-то Велико народно събрание (1990-1992 г.).

georgi-ivanov

Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в старинния кв. Вароша. През 1958г. завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч. Постъпва в армията през 1958г. През 1964г. завършва военното училище в Долна Митрополия. Инженер – летец . Има квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила . Член на БКП от 1968 г. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. Негов научен ръководител е Димитър Мишев. Съпругата му се казва Наталия Русанова. Имат една дъщеря Ани (р. 1967 г.). С втората си съпруга Лидия имат един син – Иван (р. 1984 г.). Георги Иванов се занимава със ски, риболов и голф в свободното си време.

На 1 март 1978 г., Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33″, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност кораба не се скачва с обриталната станция „Салют-6″. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

kosmonavt-georgi-ivanov-2

Българската телеграфна агенция тогава предава:

„В полет – Союз-33″, е кратко: „Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33″ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“.

Георги Иванов е включен във важна космическа програма, която предвижда след скачването на кораба „Союз – 33″ с орбиталния комплекс „Салют – 6″ – „Союз – 32″ да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“ с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г. Космонавтите трябва да извършат 28 експеримента и изследвания в областа на физиката на космоса, дистанционното сондиране на Земята от космоса, космическата биология и медицина и микрогравитационните технологии.

Специално за полета са създадени от българските учени различни видове храни от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология. Сред храните са лютеница, балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини. Изпратени са и българските системи и прибори като „Спектър 15″, „Средец“.

Символично първият български космонавт е взел в космоса и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

Но на 11 април 1979 г., втория ден от полета на „Союз – 33″, по време на последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция, отказва основният двигател, опитват се 6 пъти да го включат, но напразно. Скачването е отменено и се прекратява програмата на полета.

Включен е резервният двигател, но и той след 180-186 секунди, се налага да бъде изключен.

След по-малко от две денонощия полетът на „Союз 33″ трябва да приключи с драматично приземяване. Прекъсва връзката със Земята. Космонавтите управляват ръчно сложното приземяване. Капсулата се врязва остро в атмосферата, натоварването е огромно, на границите на човешките възможности.

Спускането продължава 2 минути и половина. Апаратът се приземява на 12 април. Драматичният полет не повлиява на пулса на нашия космонавт като през цялото време остава нормален.

Когато след няколко години е запитан дали мисли, че живее втори живот, Георги Иванов отговаря:

„Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията.“

georgi-ivanov-top

А ето и какви са спомените му от самия полет:

„На земята възможността да се усети безтегловността е много малка при изкуствено създадени условия. Затова всички космонавти, които летят за първи път, чакат с нетърпение този момент. Много е трудно да се опише като усещане. Чувстваш се лек като перце. Можеш да се движиш без никакви усилия. Сякаш летиш като птица, макар и като в кафез, защото пространството е малко. Представата за „горе“ и „долу“ я няма“.

Прелитахме над Африка и усетих как с един поглед обхванах целия континент, остров Мадагаскар… Едновременно се виждаха и част от Атлантическия океан и бреговитe граници на Тихия океан. Наблюдавах и Саудитска Арабия, Индия. Възхищавайки се на прелестите на родната планета, разбирах абсурда на изкуствено създадените граници между човеците от различните държави. Земята е толкова красива от Космоса и така пленяващо въздейства на всяко земно същество, отделило се от нея…

Когато Слънцето е зад хоризонта, около Земята струи ореол от омайно красиви цветове. Наподобява дъгата след дъжд, но цветовете са силно наситени. При изгрев слънчевият диск започваше да се приближава към хоризонта. Тогава в очите на човек нахлува странно и необичайно ефектно зрелище.“

по материали на elfe.tu-sofia.bg и вестник „168 часа“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)