Хорхе Букай

„Пътят на срещата“ – Хорхе Букай

24 ноември 2014

Авторът ни повежда по път, който е едновременно страшен и прекрасен, опасен и примамлив, стръмен и възвисяващ – пътя на срещата с другия. Авторът разбива на пух и прах дълбоко вкоренени схващания за любовта и секса; изследва отношенията в семейството (децата, родителите, братята и сестрите…) и акцентува върху връзката с другия, върху влюбването и брака. И така неусетно, докато ни разсмива и ни кара да размишляваме, Хорхе Букай ни показва пътя на истинската среща.

Когато говоря за „любов“, нямам предвид влюбването.
Не говоря за емоции, които съществуват само в книгите.
Не говоря за наслади, запазени за малцина избрани.
Говоря за простички и истински чувства.
Говоря за възвисяващи, но не свръхчовешки преживявания.
Говоря за любов като способността силно да обичам.

А какво точно изразяваме с думите: Обичам те?
Мисля, че казваме: Твоето щастие ме интересува.

Самозависимостта, любовта, скръбта и щастието са четирите пътя, които, според Хорхе Букай, водят към израстването на човека. Четири пътя, които всеки трябва да извърви, като изхожда от собствения си опит и върви със собствения си ритъм.
„Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.
Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.
Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един.
Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.
Пътища, които не можем да избегнем.
Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.
Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.
За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият – пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения живот, който аз наричам Пътя на самозависимостта.
Вторият – пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам Пътя на срещата.
Третият – пътят на загубите и на скръбта, който наричам Пътя на сълзите.
И четвъртият – пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който наричам Пътя на щастието.
По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.
През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.
Може би тези пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.
Дано се срещнем там.
Това ще означава, че вие сте пристигнали.
Това ще означава, че аз също съм успял.“

снимка: ИК „Хермес“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)