17554270_997112157057700_2444006264568476880_n

Радосвета Аврамова – „Фата Моргана“

31 март 2018

Стоманени лъчи. И дъжд по миглите.
Небето се троши и се разпада.
Оставал ли си дълго във пустинята
да молиш слънцето й за пощада?

Целувал ли си белите й пясъци
със кръв по жадните си устни?
Дали си вярвал във миражите,
които хоризонтът къса?

Не си ли … Мисля, че го знаех.
Тогава тръгвай. По-далеч от мене.
Не съм жена. Не ме желаеш.
И няма да успееш да ме вземеш.

Привиждам ти се само там, над дюните.
Но мен ме няма. Всичко е илюзия.
Едва ли някога ще ме целунеш.
Пустинята… ще те излъже.

Радосвета Аврамова – „Фата Моргана“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)