Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е – леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината,
други светулки – искрят по дървата.
Аз съм, светулко, на педя от зимата -
сребърни нишки ми пият косата.
Късно ми идваш – сбогувах се с лятото.
Склопих му вчера, с въздишка, окото.
Кухо и празно отеква ми лявото -
свърши ми времето за през просото.
Вече съм тъмен пътник към корена -
свита в копитце еленово лягам…
Ти потърси си друга сред хората.
Бягай от мене, светулко… бягай!
Радост Даскалова – „Бягай, мой светулко!“
Предишна:
Дамян Дамянов – „Приказка за тайната врата“
Следваща:
Фотограф смени половите роли в известни реклами от 50-те
Още по темата
-
„Мълчание“ на Скорсезе може да се види в резолюция 4K само в зала 1 на НДК (видео)
In ARTНовият филм на Мартин Скорсезе „Мълчание“ може да се види в резолюция 4K само в ...
-
Яна Кременска – „Рецепта за сън“
In ARTТри часа след полунощ. Никакво не е. Нито е време за думи, нито за стихове. ...
-
Владимир Висоцки – „Капризните коне“
In ARTПокрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканящо налагам!.. Задушвам ...
-
А. С. Пушкин – „Обичах Ви“
In ARTОбичах Ви. И още дълго може любов да тлее в моята душа, но нека вече ...
Остави своя коментар през Facebook