22894726_717465698452582_250733955_n

Реноар: Болката отминава, красотата остава!

03 декември 2017

Пиер-Огюст Реноар е едно от най-ярките имена на четката и платното. Неговите картини дотолкова са известни, че са станали част от бъзприятията ни и разбиранията за Бел Епок и импресионизма. Да, именно на този стил френския художник е един от основоположниците, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща и влиянието на Йожен Дьолакроа, Гюстав Курбе, Едуар Мане и Камий Коро. Пиер-Огюст Реноар е роден през 1841 в Лимож, Централна Франция и умира на днешния ден, 3 декември 1919 година в Кан сюр Мер.

800px-Pierre-Auguste_Renoir_-_Autoportrait,_1899

„Любовта е като росата – има я за кратко“, казва Пиер-Огюст Реноар

Художникът Пиер-Огюст Реноар, авторът на шедьоврите „Ложа“, „Закуска на тревата“, „Габриела“, „Къпеща се“, „Жана Самари“,“Люлката“ и още колко други, е бил подозрителен към жените, въпреки, че в своето творчество рисувал главно представителки на нежния пол.
Теодор Дюре в своята монография за Реноар казва:

„Съмнявам се, че някой някога е изобразявал жената по-съблазнителна от Реноар. Жените, които рисува, са чародейки. Ако една от тях влезе в дома ви, тя ще е последната, от която ще откъснете поглед на излизане, и първата, която ще потърсите при завръщането си. Тя ще заеме място в живота ви.“

22894610_717465821785903_1901809912_n

И наистина жените в неговото творчество са невероятни!  Почита обичта към майката и към жената, която ти е родила деца. Останалите жени за него са само модели. Отнасял се с жените като с „танцуващи цветя“.
Реноар е спокоен – той по принцип не прелъстява  моделите си. Забелязва го и мадам Шарпантие – покровителката на ярките дарования сред писатели, композитори и художници. Тя въвежда името му в своя „Салон на предпочитаните“, самият той странял от шумотевиците на светския живот; създава му така необходимата за твореца популярност сред богатите и по този начин му осигурява средства за  работа и удобства за приличен живот.

22894889_717479098451242_980612449_n
Негови предпочитани модели са девойките от бедните квартали, чийто смях е силен и заразителен. И по-късно той ще страни от превзетите интелектуалки, с малки изключения.

Още по темата: Часовниците на Музея Орсе отмерват вечност за модерното изкуство

Все още Пиер-Огюст е в градините на младостта, където плодовете са в изобилие.
Замогналият се Пиер-Огюст вече бил на четиридесет години, когато в ателието му влиза деветнайсетгодишната шивачка от улица „Сен Жорж“  Алина Шариго. Тя нищо не разбира от изкуство, но притежава изключителен такт и видимо уважение към твореца. Алина Шариго влиза в ателието, а сетне и в живота му.  Ражда му син – Пиер. Реноар се радва на рожбата повече от всеки друг татко, но още не смее да се ожени за майка й. Продължава да смята, че „тия проклетници – жените, е по-добре човек само да ги рисува“. Все пак на 14 април 1890 г. те сключват брак в Париж. Алина му ражда и  двама сина – все хубави и талантливи, единият от тях е големият кинорежисьор Жан Реноар.

22894588_717479135117905_472902809_n

Според биографите на Огюст Алина Шариго му дава „щастие, от което се събуждаш гений“. И той й се отблагодарява с творчеството си, което е повече от успешно, картините му се продават и семейство Реноар живее нашироко.
Но и небето на щастливите все някога се покрива с облаци. В своя рай – в Есуа, Реноар гони шейсетте с усещането, че все още е млад, купува  си велосипед (мода в онези години), учи се да кара, но пада и си счупва дясната ръка. Болките са нетърпими. Счупването предизвиква появата на ревматични болки, а по-късно и на парализа на крайниците. Освен това една простуда на главата силно намалява зрението му – атрофира нервът на лявото му око.
Междувременно той продължава да рисува, да възпитава късните си синове, да издържа семейството си. Не след дълго обаче губи възможността да се придвижва с краката си и го настаняват в инвалидната количка. Намалява съвсем и способността на ръцете му да държат четката. Лицето му се съсухря и парализа го обездвижва. Алина се грижи за него, но  получава инфаркт и умира в един летен ден на 1915 г.
Реноар живее още четири години и след смъртта й и на 3 декември на 1919 година умира. Погребан е до своята незаменима Алина в гробището на Есуа…

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)