1511265_850680218308798_1690261557527206844_n

Ромен Гари: „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!“

05 декември 2017

Този ден, днес – нямаше разсъмване. Нямаше за нас – смазани от цял куп студени новини – и от обещанието, че това е само началото. И нощта се очертава такава – ледена, и последна – в живота на Ромен Гари – преди 37 години.Какъв мраз ще се е вихрил в душата му, за да вземе това решение – да го застреля! – него, мрака или студа, или отчаянието с които се е сблъсквал, шегувал, прикривал? Знам, че през нощта, точно тази нощ го е мислил, по същото това време, докато е нахвърлил думите „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!“ Преди да налапа дулото, той се е опитвал да бъде цялостен – толкова се е опитвал, че една самоличност му е била недостатъчна. Измислил си е Емил Ажар – и го е направил известен.А себе си не могъл да измисли, и да се постави в някаква рамка – вероятно защото му е трябвала цяла галерия – да си събере всичките образи! Военен пилот, дипломат, кинорежисьор, писател – и то какъв писател!

Не му е стигнало да се докаже веднъж с името си, та го е направил и с чуждо – и спечели наградата „Гонкур“ на френската академия – двукратно! Руснак или поляк, евреин или французин – той е бил всичко това. Имам много нощи споделени с него, по-точно с книгите му – и мисля, че го познавам, този стар вълк, и въпреки това не знам кое е истинското в очите му – усмивката или сълзите. „Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.“ написа той, и го знаеше, и не можа да я погуби, погуби себе си… Обичаше, о, как го можеше това -“Толкова жени съм познавал през живота си, че, тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много, значи николко.“…И още „И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.“

И философ е бил -“Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“ Знаел е, че „Човек не бива да отглежда мъката си, в това е всичко.“ – а е отглеждал своята. Той написа „- Обсебваща ли съм? – Ужасно. Когато не си тук.“ Толкова се радвам,че преди оня 2-ри декември остави 32 книги… Трийсет и две! Всичките, преведени на български език съм ги чела – многократно! Защото си ме обсебил, ох, как само си ме обсебил, Гари!

Останалите ще ми ги разкажеш, когато ни срещне Вечността… Там, където няма зима, и новини също няма. И самота няма там, тя е тук, където „всеки крещи от самота и никой не знае, че крещи от любов. Когато крещим от самота, винаги крещим от обич.“ Тогава може би ще ми разкажеш, Гари, как става това чудо, и с всекиго ли става…

„Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“. А аз ще ти правя компания – тази последна твоя нощ, и само ще те допълвам – с твои цитати… За да не си сам с твоето решение, с твоите демони, и с твоя талант… Наближава твоето разсъмване..

текст: Ваня Христова

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)