св. Четиридесет мъченици

Св. Четиридесет мъченици е днес

09 март 2018

На 9 март Българската православна църква отбелязва паметта на св. Четиридесет мъченици Севастийски. Празникът става популярен сред българите, след като българския цар Иван Асен ІІ (1218-1241) построява църква в тяхна чест в старопрестолно Търново. Така българският владетел оказва почитта и благодарността си за победата над епирския владетел Теодор Комнин на 9 март 1230 г. при с. Клокотница, когато се чества и тяхната памет.

Вижте още: 788 години от битката при Клокотница

Светите четиридесет мъченици са живяли през раннохристиянската епоха, в началото на ІV век. Те били войници в град Севастия в Мала Азия и изповядвали християнската вяра. Тъй като се отказали да се поклонят на езическите богове, те са били осъдени на мъчения и смърт.

Откъс от похвалното слово за св. Четиридесет мъченици, написано от българския просветител св. Климент Охридски:

„Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.

Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове…”

текст: Силвия Аризанова
снимка: Стенописно изображение на светите мъченици

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)