980x551_1478894737

Седем мисли за седмицата на Робърт Редфорд

18 август 2019

Робърт Редфорд се ражда на 18 август, през 1937 година в Калифорния. Израства в семейството на счетоводителя Чарлс Робърт Редфорд и съпругата му Марта. За съжаление Марта Редфорд умира твърде рано – точно когато синът ѝ завършва гимназия. Красивият младеж е с буен нрав и често проявява агресия в характера си. Забърква се в дребни кражби в гимназията, а заради злоупотребата с алкохол губи бейзболната си стипендия като студент в Университета в Колорадо. След като учи в института по изкуствата Pratt и живее известно време в Европа, се завръща в САЩ и започва да учи актьорско майсторство в Американската Академия за Драматични Изкуства. През 1958-ма се жени за Лола Ван Вагенен, която му ражда четири деца, едно от които умира от синдрома на внезапната смърт при бебетата. Развеждат се през 1985-а. Дъщеря му Шона Редфорд е художничка, а синът му Джейми Редфорд е сценарист. Втората му дъщеря Ейми Харт Редфорд наследява любовта към актьорската професия.

Много са незабравимите роли на Робърт Редфорд – в  „Бъч Касиди и Сънданс Кид”,  „Такива, каквито бяхме”,  „Ужилването”, „Великият Гетсби“ и други.

Единственият „Оскар“, който Редфорд получава през дългогодишната си кариера, е за филма „Обикновени хора“ (режисьорският му дебют по романа на Джудит Гест), въпреки че е номиниран още два пъти за златната статуетка. Другата награда на Академията актьорът получава за цялостен принос за създаването на филмовия фестивал Sundance. За целия си творчески път до момента има 34 отличия и 47 номинации.

Ето и неговите седем мисли за седмицата:

„Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно.“

„Предизвикателство е да играеш съвсем сам, без да можеш да ползваш диалога като патерица, но всичко това е супер примамливо за един актьор.“

„Постоянните препратки към начина, по който изглеждам, пък ме влудяваха. Все едно бях натикан в клетка. Борих се с това. Казвах: Не, аз съм актьор, а не прост красавец!“

„Захванах се с кино заради изкуството на самия занаят. Играех изнасилвачи и психопати, за да развия и докажа уменията си. За мен беше въпрос на чест да потъна напълно в една роля и да я изиграя по най-убедителния начин. Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа.“

„Предпочитам да си остана актьор — дори лош актьор, но не и лош политик.“

„Всички сме се запътили към една и съща последна спирка.“

„Довери ми се. Няма да ти направя нищо, което и ти не желаеш…“

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)