Седем мисли за седмицата от Блага Димитрова

Седем мисли за седмицата от Блага Димитрова

05 януари 2015

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г., в град Бяла Слатина в семейството на учителка и юрист. Израства във Велико Търново и завършва гимназия в София. Учи славянска филология в СУ, след което защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“. Започва да пише още като ученичка, дълги години работи като редактор, преводач и литературен критик, изявява се като политик, дори става вицепрезидент на България, за да се превърне в една от най-ярките и големи български поетеси и писателки. Като писател Блага Димитрова получава множество български и международни отличия и награди, които са истинско признание за нейния талант. Сред най-незабравимите й творчески постижения ще си останат романите „Пътуване към себе си”, „Лавина”, „Страшния съд” , „Отклонение”, „Лице” и много други. На 2 май 2003 година Блага Димитрова издъхва от тежко онкологично заболяване и прекаран инсулт.

„Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се превръща в пътека.“
„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.“
„Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!“
„Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката.“
„Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная! Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти! Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная! Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята противоположност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме онова, което прави от нас любовта.“
„Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“
„Ако е любов – да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск – да е смъртен. Ако е вярност – да е до заслепение.“

снимка: bg.wikipedia.org

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)