Director Martin Scorsese arrives at The Royal Premiere of his film Hugo at the Odeon Leicester Square cinema in London

Седем мисли за седмицата от Мартин Скорсезе

17 ноември 2015

Американският режисьор Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк. Той е слабо дете, страдащо от астма, което израства в италиански квартал в Манхатън. Мартин безрезултатно се опитва да стане част от Римското католическо духовенство и в крайна сметка се насочва към киното. През 1966 г. получава диплома от университета в Ню Йорк.
Специалисти твърдят, че студентските му филми показват влиянието, което са оказали върху него чуждите класики и холивудските мюзикъли.
Дебютът на Скорсезе идва през 1967 г. с „I Call First“. Истинското признание обаче получава след премиерата на „Mean Streets“ (1973), в който се разглежда конфликтът между църквата и уличния живот. Изпълнен с насилие, хапливи реплики и убийствена рок музика, филмът е запомнящ се и със своите натуралистични и отчасти импровизирани епизоди. Най-често в тях участва Робърт де Ниро – актьорът, който най-много е снимал филми на Мартин Скорсезе.
За да отговори на подмятанията, че не може да направи женски филм, Скорсезе създава „Алис не живее вече тук“ (1974), а за главната роля Елън Бърстийн получава „Оскар“. Две години по-късно по кината тръгва „Шофьор на такси“ – брутален филм, отново с Робърт де Ниро в главната роля, смятан за една от най-добрите творби на Мартин Скорсезе. Следва „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977) с Лайза Минели.
„Разяреният бик“ от 1980 г. е може би най-изпипаното заглавие. То разказва за живота на боксьор (изигран отново от Де Ниро), а историята е вдъхновена от живота на Джейк Ла Мота. Де Ниро заслужено получава „Оскар“ за впечатляващото си изпълнение. Следват „The King of Comedy“ (1982), „After Hours“ (1985), „The Color of Money“ (1986) и „Последното изкушение на Христос“ (1988), който впрочем веднага поражда скандали сред християнските кръгове поради факта, че Христос на Скорсезе се колебае относно това дали наистина е месия.
През 90-те години Скорсезе се връща към по-познати теми и през 1990 г. излиза „Добри момчета“. Изборът на Мартин се оказва едновременно еклектичен и все пак очакван. Темите му варират от трилъра „Нос Страх“ (1991) до „Невинни години“ (1993) и „Казино“ (1995). „Бандите на Ню Йорк“ излиза през 2002 г., а две години по-късно е премиерата на „Авиаторът“. Чак през 2007 г. Скорсезе печели режисьорски „Оскар“ за „От другата страна“. Специалистите обаче са на мнение, че не това е най-добрият филм на режисьора.
Други награди, спечелени от режисьора са:
БАФТА (1991 г. най-добра режисура, най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий – „Добри момчета“)
Фестивала в Кан (1986 г. най-добър режисьор – „After Hours“; 1976 г. „Златна палма“ – „Шофьор на такси“)
„Златен глобус“ (2010 г. награда Сесил ДеМил; 2007 г. най-добър режисьор на игрален филм – „От другата страна“; 2003 г. най-добър режисьор на игрален филм – „Бандите на Ню Йорк“)

Днес, по случай 73-ия му рожден ден,  решихме да ви предложим някои разсъждения за живота, киното и човешките взаимоотношения на големия режисьор:

Струва ми се, че всеки човек трябва да види, че насилието не променя нещата, а ако го прави, то е само временно.

Целият ми живот е филми и религия. Това е. Нищо друго.

Винаги съм харесвал 3D-то. Имам предвид, че в момента сме в 3D, живеем в 3D, виждаме в 3D. Така че защо не?

Увеличете палитрата, разширете платното. Винаги има какво още да се научи.

Киното  е  за това, което е в кадър и за това, което е извън него.

Това, от което съм обсебен е връзката и динамиката между хората в семейството, особено връзката между братя с баща им.

Когато правя филм, аз съм публиката.

 

Снимка: WEB

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)