Седем мисли за седмицата от Мартин Скорсезе

17 ноември 2015

Американският режисьор Мартин Скорсезе е роден на 17 ноември 1942 г. в Ню Йорк. Той е слабо дете, страдащо от астма, което израства в италиански квартал в Манхатън. Мартин безрезултатно се опитва да стане част от Римското католическо духовенство и в крайна сметка се насочва към киното. През 1966 г. получава диплома от университета в Ню Йорк.
Специалисти твърдят, че студентските му филми показват влиянието, което са оказали върху него чуждите класики и холивудските мюзикъли.
Дебютът на Скорсезе идва през 1967 г. с „I Call First“. Истинското признание обаче получава след премиерата на „Mean Streets“ (1973), в който се разглежда конфликтът между църквата и уличния живот. Изпълнен с насилие, хапливи реплики и убийствена рок музика, филмът е запомнящ се и със своите натуралистични и отчасти импровизирани епизоди. Най-често в тях участва Робърт де Ниро – актьорът, който най-много е снимал филми на Мартин Скорсезе.
За да отговори на подмятанията, че не може да направи женски филм, Скорсезе създава „Алис не живее вече тук“ (1974), а за главната роля Елън Бърстийн получава „Оскар“. Две години по-късно по кината тръгва „Шофьор на такси“ – брутален филм, отново с Робърт де Ниро в главната роля, смятан за една от най-добрите творби на Мартин Скорсезе. Следва „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977) с Лайза Минели.
„Разяреният бик“ от 1980 г. е може би най-изпипаното заглавие. То разказва за живота на боксьор (изигран отново от Де Ниро), а историята е вдъхновена от живота на Джейк Ла Мота. Де Ниро заслужено получава „Оскар“ за впечатляващото си изпълнение. Следват „The King of Comedy“ (1982), „After Hours“ (1985), „The Color of Money“ (1986) и „Последното изкушение на Христос“ (1988), който впрочем веднага поражда скандали сред християнските кръгове поради факта, че Христос на Скорсезе се колебае относно това дали наистина е месия.
През 90-те години Скорсезе се връща към по-познати теми и през 1990 г. излиза „Добри момчета“. Изборът на Мартин се оказва едновременно еклектичен и все пак очакван. Темите му варират от трилъра „Нос Страх“ (1991) до „Невинни години“ (1993) и „Казино“ (1995). „Бандите на Ню Йорк“ излиза през 2002 г., а две години по-късно е премиерата на „Авиаторът“. Чак през 2007 г. Скорсезе печели режисьорски „Оскар“ за „От другата страна“. Специалистите обаче са на мнение, че не това е най-добрият филм на режисьора.
Други награди, спечелени от режисьора са:
БАФТА (1991 г. най-добра режисура, най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий – „Добри момчета“)
Фестивала в Кан (1986 г. най-добър режисьор – „After Hours“; 1976 г. „Златна палма“ – „Шофьор на такси“)
„Златен глобус“ (2010 г. награда Сесил ДеМил; 2007 г. най-добър режисьор на игрален филм – „От другата страна“; 2003 г. най-добър режисьор на игрален филм – „Бандите на Ню Йорк“)

Днес, по случай 73-ия му рожден ден,  решихме да ви предложим някои разсъждения за живота, киното и човешките взаимоотношения на големия режисьор:

Струва ми се, че всеки човек трябва да види, че насилието не променя нещата, а ако го прави, то е само временно.

Целият ми живот е филми и религия. Това е. Нищо друго.

Винаги съм харесвал 3D-то. Имам предвид, че в момента сме в 3D, живеем в 3D, виждаме в 3D. Така че защо не?

Увеличете палитрата, разширете платното. Винаги има какво още да се научи.

Киното  е  за това, което е в кадър и за това, което е извън него.

Това, от което съм обсебен е връзката и динамиката между хората в семейството, особено връзката между братя с баща им.

Когато правя филм, аз съм публиката.

Снимка: WEB