Седем мисли за седмицата от Франсис Скот Фицджералд

29 септември 2014

Франсис Скот Фицджералд е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър, Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“.

„Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш.“

„Забравено означава простено.”

„На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.”

„Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.”

„Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил.“

„Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”

„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

снимка: lettersfromthemezz.com