13092119_778807925554792_6154172545222526183_n-880x586

Седем мисли от Алеко Константинов за седмицата

13 януари 2018

Алеко Константинов е роден в Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г., в семейството на видния местен търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в град Николаев, Русия през 1881 г. и право в Новоросийския университет в Одеса през 1885 г. Работи в София като съдия, прокурор, юрисконсулт, адвокат на свободна практика.
Член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. Той поставя началото на организирания туризъм в България, като създава Първо Туристическо дружество. Убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев край село Радилово, Пловдивско. Сред най-известните произведения на Алеко Константинов са „До Чикаго и назад“, „Бай Ганьо“, „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др.

13173872_778803372221914_3628459108364933104_n

„Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си сега главата.“
„Правѝ си оглушки, па си гледай кефа…“
„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.“
„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“
„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“
„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.“
„Опознай Родината, за да я обикнеш!“

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)