13

Седем мисли от Бернардо Бертолучи за седмицата

16 март 2017

Италианският режисьор и сценарист Бернардо Бертолучи е роден на 16 март 1940 г. в Парма, Италия, в семейството на Нина и Атилио Бертолучи. Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка. Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди. Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г. На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо,Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 г. до 1981 г. е спрян от екрана.
Известни филми режисирани от него са „Конформистът“,„Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.
Той е носител на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, БАФТА, две „Европейски филмови награди“, две награди „Златен глобус“ и две награди „Оскар“.

От 2013 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

В деня на неговото рождение, ви предлагаме няколко негови мисли за живота, киното и любовта.

Камерата не е автомат, и не следва да се използва в това качество.

На снимачната площадка, аз не задавам въпроси за стила – някои от тях ми идват на ум единствено след завършване на снимките.

Няма любов, има доказателство за любов.

Всеки мой филм е история на любовта с актьорите.

Киното се намира в робска зависимост от реалноста.

Киното е пречистване.

Винаги е по-трудно е да забравиш, отколкото да запомниш.

 

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)