Седем мисли от Владимир Набоков за седмицата

27 април 2015

Един от най-големите руски писатели на XX век, чието творчество му отрежда място и сред ярките представители на световната литература, Владимир Набоков, е роден е Санкт Петербург на 22 април 1899 г. Революцията от 1917 г. го прокужда от родината му, в която не се завръща до края на живота си. Получава висше образование в Кеймбридж, живее в Берлин, после в Париж, а от 1940 — и в САЩ, където става професор по руска литература, преди отново да се завърне в Европа. Умира в Швейцария. Автор е на романи, повести, разкази, стихове, есета, изявявал се е също като драматург и преводач. Световна известност му носи романът „Лолита“ (1955), предшествуван обаче от „Машенка“, „Поп, дама, вале“, „Защита Лужин“, „Смях в мрака“, „Покана за екзекуция“, „Дар“, утвърдили името му сред ценителите на изящната словесност.

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре.“
„Самотата като ситуация може да се поправи. Но като душевно състояние е неизлечима болест.“
„Любопитството е неподчинение в най-чистата му форма.“
„Съществуването е поредица от бележки под линия в един обширен, неясен и недовършен шедьовър.“
„Не спирай да мислиш, не прекъсвай писъка, освободи възторга на живота.“
„Човек е винаги у дома в своето минало.“
„Разбиването на една вълна не може да обясни цялото море.“

снимка: imgkid.com