mozart

Седем мисли от Волфганг Амадеус Моцарт за седмицата

27 януари 2017

Австрийският композитор Волфганг Амадеус Моцарт е роден в Залцбург на 27 януари 1756 г. и умира на 5 декември 1791 г. във Виена. Син е на Леополд Моцарт. Считан е за един от най-плодовитите и влиятелни австрийски композитори от класическата епоха.
Неговото творчество е огромно по обем и обхваща всички музикални жанрове на класическата музика, съществуващи през неговото време – общо над 600 композиции[2], много от които се смятат за връх в симфоничната, концертната, камерната, клавирната, оперната и хоровата музика. Той е сред най-популярните класически композитори.

Моцарт проявява забележителни способности от най-ранна възраст. Той притежава феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създава класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“. Автор е на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други. Собственият му каталог се води от 9 февруари 1784 г., като до тогава вече е написал около 450 творби.

Нека днес си спомним за неговия гений чрез мъдростта му, която звучи толкова актуално и днес:

Аз не чувам във въображението си отделните части на музиката последователно, аз я чувам нацяло. И в това е насладата.

 

Да говориш красноречиво е голямо изкуство, но трябва да усещаш и момента, когато следва да спреш.

 

За да изтръгнеш аплодисменти, трябва да пишеш или толкова прости неща, че да са по слуха на всеки кочияш, или толкова неразбираеми, че да се харесват само защото нито един нормален човек не е в състояние да ги разбере.

 

Музиката дори и в най-тежки драматични ситуации трябва винаги да пленява слуха, винаги да си остава музика.

 

Не обръщам внимание на ничии хвалби или обвинения. Аз просто следвам собствените си чувства.

 

Нито висока интелигентност, нито въображение, дори и двете заедно не правят гения. Любов, любов и любов – това е душата на гения.

 

След като изслушал операта на Моцарт „Отвличане от Сарая“, австрийският император Йозеф II отбелязал:
– Твърде много ноти!
– Но нито една излишна, Ваше Величество! – отвърнал Моцарт.

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)