c843836c5f72b33e45d3ee16d03e89a4

Седем мисли от Георги Господинов за седмицата

07 януари 2020

Днес Георги Господинов има рожден ден. Благодарим му за радостта да го виждаме сред наградените, сред признатите, сред най-четените и сред най-превежданите днес наши творци! Обиколи света с книгите си, обра сума ти световни литературни награди и сложи редом до всички останали изявени в литературата отвъд границите ни името България.

„С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш.Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.Сега можех само да й върна жеста.“

 

„Вярвам в това, че литературата утешава. Утешението е стара-стара функция на литературата, която трябва да се завърне.
Изисква се култура, която ни липсва – култура на добронамереността, култура да се зарадваш на другия.
Защото четенето не е само четене на книги. То те учи да си четеш живота, да четеш другия – това е голямото четене и истинската грамотност.“

„Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около 6 минути. Случи се в градините Кенсингтън, Западен Лондон, рано сутринта. Не мога да намеря причината на това щастие, което е истинското доказателство за неговата автентичност. Другото е условен рефлекс, като при кучето на Павлов. Идва причината и щастието започва да се отделя като стомашен сок.
Вървях по алеята, дишах и се усещах в тялото на дете. Това е ключът. В тялото на дете.“
„Физика на тъгата”

„С времето приятелите изчезват по различен начин. Някои внезапно, все едно никога не ги е имало. Други постепенно, с неудобство, извинително … Спират да звънят. Първо не разбираш. После започваш да проверяваш дали не ти е паднала батерията на телефона. Остра липса в 5 следобед. В началото трае близо час, после по-малко. Но никога не изчезва.“
„Физика на тъгата“

„Човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво.“

„Нямам никаква представа колко време е минало, откакто съм тук. Не помня дали влязох сам, или някой ме заключи. Мракът е толкова гъст, че времето се е изгубило. Само в тъмното няма време. Не знам на колко години съм. Забравен съм. Иска ми се да блъскам по вратата, докато ме чуят и отворят. Има само един неразрешим проблем и в това е целият ужас. Врата няма. „
„Физика на тъгата”

„В крайна сметка, всички сме емигранти от единствената истинска родина, която сме имали- тази на детството….и така слушам дъжда в 2 след полунощ и не бързам да заспя. Да си отвикнал от живота в самота и бавно да привикваш отново. Тялото и дъждът имат стар разговор, който невинаги разбирам. Достатъчно е да го слушам.“
из Записки от манастира

автор: Владина Цекова

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)