tumblr_mu20vpJot01qcma3zo1_1280-880x613

Седем мисли от Джон Стайнбек за седмицата

29 февруари 2016

Джон Ърнст Стайнбек e американски писател, роден е на 27 февруари 1902 г. в Салинас, Калифорния – САЩ. Автор е на романите „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939), „На изток от рая“ (1952), „Зимата на нашето недоволство“ (1961) и други. През 1962 г. получава Нобелова награда за литература.

„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Да живееш, значи да имаш следи от рани.“
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни.“
„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.“
„С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.“

снимка: alteconomics.fr

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)