Donyo-Donev-6

Седем мисли от Доньо Донев за седмицата

27 юни 2017

Доньо Петров Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор, най-известен с анимационнaта си поредица „Тримата глупаци“. Той е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва „Графика“ в Националната художествена академия през 1954 г.
Първият му анимационен филм като художник е „Грух и Грушка“ (1957), а с „Дует“ (1961) дебютира като сценарист и режисьор. Работил е като художник във в. „Вечерни новини“ (1954-1956), художник и режисьор в отдела за анимационни филми в СИФ (1956-1970) и в САФ „София“ (1970-1993), където е и ръководител на творчески колектив. Работи върху „Тримата глупаци“ от 1970 г. до 1990 г. Бил е главен редактор на вестника „Тримата глупаци“ (1989-1997), а също и на „Четиримата глупаци“ (1997) и списание „Фрас“. През 1998 г. дебютира като актьор във филма „Вагнер“. Като карикатурист се представя в много изложби в България и в чужбина. Доньо Донев, като професор в НАТФИЗ, е преподавал анимационна режисура.
Умира на 28 ноември 2007 г. в София.

Trimata_glupazi11-07-2
Днес, в деня на неговото рождение ни се иска да ви припомним няколко цитата от големия карикатурист и мъдрец- Доньо Донев.

„У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни „пиратки“, „тигри“, „каналета“ и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните – с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени „вокални състави“. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…“

„Има една карикатура, която много нашумя – с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се „Ситно нашенско“. Идеята за нея ми я подхвърлиха като реплика в кръчма. Един човек ми каза: „Бате Донее, бате Донеее… Виждаш ли ги к’во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили…“

„Голямото удовлетворение за мен е, като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: „Казаха да не казвам от кого е.“ Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от „Тримата глупаци“. Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже: „Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!“ И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.“

Когато водата ти дойде до устата – горе главата.

Умна държава, умни хора, обаче скапано живеем.

Да търсим благородство в лъжата. Защото тръдно може да се намери благородна лъжа.

“Обикновено аз съм човекът, с когото хората обичат да бъдат. Винаги карам хората да се усмихват, а това е един много жизнен момент. Не обичам песимистите, а оптимистите.”

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)