indira-gandi-247570

Седем мисли от Индира Ганди за седмицата

19 ноември 2015

Името й е харизматично и се произнася на един дъх. Погледът й излъчва увереност. Помним я от снимките с горчива усмивка, бял кичур и сари. Тя е Индира Ганди, първият министър-председател жена в историята на Индия, обичана и мразена едновременно. За някои тя продължава да бъде месия, след като спечели сърцата на бедните и непривилегированите със своите програми за социално подпомагане и хипнотизиращи популистки лозунги като „Garibi hatao“ (Долу бедността!). За други тя е чудовището, въвело „Извънредното положение“ – най-мрачния период в демократичната история на Индия, когато политическата опозиция е потискана безмилостно, опонентите – хвърляни в затвора, а свободните медии, с които Индия така се гордее – задушени за 19 месеца.

Индира Приядаршини Ганди е родена на 19.11.1917 г., единствена дъщеря на първия индийски премиер Джавахарлал Неру. Женена е за индийския политик и журналист Фероз Ганди и няма родствена връзка с Махатма Ганди.

Според ветерана журналист Индер Малхотра, който публикува нейна биография през 1989 г., Индира Ганди по-добре от повечето политици е разбирала колко е важна властта и как да я манипулира. След смъртта на баща си през 1964 г. е избрана за депутат в Лок Сабха (долна камара на парламента) от Индийски национален конгрес (ИНК). Работи в правителството на Лал Бахадур Шастри, а когато той умира през 1966 г., Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втората в света жена премиер-министър след Сиримаво Бандаранайке в Цейлон).Под нейно управление Индия печели война с Пакистан за независимостта на Бангладеш през 1971 г. Тя започва Зелената революция, която гарантира сигурност на прехраната за Индия, национализира банките, благодарение на което страната се размина с най-лошите последици от сегашната глобална рецесия, предприема реформа, която лишава махараджите от привилегиите им.

През 1977 г. Ганди надценява собствената си популярност и назначава извънредни избори, които губи. Връща се на власт през 1980 г. Вторият ѝ мандат като премиер е изпълнен с конфликти със сикхите, живеещи в щат Пенджаб. Лидерът на сикхите Джарнаил Сингх Бхидранвал обявява „Сикхска независима самоуправляема общност“. Сепаратистите поддържат Пакистан в тежкия конфликт между двете страни. През юни 1984 г. терористи превземат светинята на сикхите — „Златният храм“ в Амритсар. В отговор индийското правителство провежда военна операция „Синя звезда“, при която храмът е освободен, а около 500 негови са защитници убити. Отмъщението на сикхите не закъснява — на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди е убита от своите телохранители.

Взрив от възмущение обхваща Индия след убийството на премиер-министъра. Гневът на народа изригва срещу сикхите. Из цялата страна започват гонения срещу сикхските екстремисти, съпроводени с насилие. Властта се опитва да защити невинните, но в течение на няколко седмици жертви стават стотици жители на Пенджаб. Правителството така и не разбира кой е възложител на убийството на Индира Ганди.

Нека заедно си припомним някои от нейните мисли:

„Вие не можете да си стиснете ръцете със стиснати юмруци.“
„Дядо ми веднъж ми каза, че има два вида хора: такива, които вършат работата и такива, които си приписват заслуги. Той ме посъветва да се опитам да съм от първата група – там имаше доста по-малко конкуренция.“
„Историята – най-добрия учител, който има най-лошите ученици.“
„Хората са склонни да забравят задълженията си, но помнят правата си.“
„Отъпканият път не води до нови пасища.“
„Мъченическата смърт не е краят, а едва началото.“
„Не мисля, че мъжете са свободни в по-голяма степен от жените.“

снимка: novini.bg

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)