vonnegut2

Седем мисли от Кърт Вонегът за седмицата

11 ноември 2017

Кърт Вонегът е американски писател, роден в Индианаполис на 11 ноември 1922 г. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941-1943 година, където пише колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия за да вземе участие във Втората световна война. Той е жив свидетел на бомбардировките и е военнопленик. Това става повод за написването на един от неговите бестселъри „Кланица 5″.

Кърт Вонегът е прочут автор с оригиналния си творчески стил и чести нецензурирани заигравания с думи. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътувания във времето. Много от героите на автора преминават от един в друг роман, като биографиите и образите им се развиват и се добавят подробности за тяхната личност.

Романите на Кърт Вонегът се сравняват със знаменитата политическа сатира, той често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето време.

През март 2007 година Кърт Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. Писателят не успява да се възстанови и умира на 84 годишна възраст на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

„И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.“

„Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.“

„Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.“

„Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.“

„Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.“

„Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.“

„Предлагам следните поправки на конституцията:
Член ХХVІІІ: Всяко новородено да се посреща с искрена радост и да се отглежда, докато съзре.
Член ХХІХ: Всеки възрастен, който има нужда, да получава смислена работа, за да изкарва прехраната си.
Член ХХХ: Всеки човек, когато достигне законово определената възраст на пубертета, да бъде обявяван за възрастен на тържествена публична церемония, при която той или тя да поема новите си отговорности към обществото, както и съответните права.
Член ХХХІ: Да бъдат полагани всички усилия, всеки човек да чувства, че когато си отиде, за него ще скърбят.“

снимка: fastcompany.net

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)