43ef021b1df220ac686746b056115a4e

Седем мисли от Мария Калас за седмицата

02 декември 2017

Тежко детство. Майка, която гледа на нея само като на средство за препитание. Зарязва човека, който истински я обича – Джовани Батиста Менеджини, за да се отдаде на корабния магнат Онасис, който я ползва като един от многото си кораби. Театралните критици от петдесетте години на миналия век я наричат „Урагана Калас“, „Тигрицата“, „Дяволската Дева“. На сцената неустоимата гъркиня с божествен глас превъплъщава демонизма. В живота е неуверена, лабилна, по-детински беззащитна и самотна. Мария Калас е родена на 2 декември 1923 г. в семейството на Евангелия Димитриади и Джордж Калогеропулос, в Ню Йорк, САЩ.

Вижте още: Божествената Мария Калас, която никога не срещна споделената любов

„Не ми говори за правила, скъпи. Аз създавам правилата.“
„Жените не са достатъчно близки с мъжете. Трябва да направим така, че да сме им необходими. Въпреки това, ние имаме най-силното оръжие в ръцете си – това, че сме жени.“
„Няма да убия враговете си, но ще ги накарам да паднат на колене. Ще го направя, мога, трябва.“
„Любовта е по-прекрасна, когато не си омъжена.“
„Когато не ми останат врагове, тогава ще разбера, че вече нищо не струвам.“
„Публиката винаги изисква от мен максимума. Това е цената за славата, това е една много жестока цена.“
„Службата на изкуството – тежък труд. И в началото, и в средата, и в края.“

снимка: pinterest.com

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)