Beckett

Седем мисли от Самюъл Бекет за седмицата

13 април 2017

На днешната дата, през 1906 г. е роден „господарят“ на абсурда, ирландският писател и драматург Самюъл Бекет. „В очакване на Годо“ (1952) е може би най-известната му пиеса, наред с „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958). Носител е на Нобелова награда за литература за 1969 г., която той дарява изцяло за благотворителност. Следват няколко кратки и безмилостни цитата от Самюъл Бекет, които улавят по неповторим начин трагикомичния характер на човешкото съществуване. Самюъл Бекет умира през 1989 г.

19a0caccb06745045effefb61299efc7

Самюъл Бекет

„Сълзите в света са постоянна величина. За всеки, който започва да плаче някъде, друг спира. Същото се отнася и за смеха. Нека не говорим лошо за нашето поколение, то не е по-нещастно от своите предшественици.“

„Аз съм така – или забравям веднага, или никога.“

„Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

„Моите грешки са моят живот.“

„Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак.“

„Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми говори! Остани с мен.“

„Не, не съжалявам за нищо, всичко, за което съжалявам, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.“

снимки: longwharf.org

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)