24(8)

Седем мисли от Федерико Фелини за седмицата

20 януари 2017

Федерико Фелини е италиански кинорежисьор и киносценарист, представител на неореализма в италианското кино. Роден е на 20 януари 1920 г. в Римини, Италия. Починал на 31 октомври 1993 г. в Рим,Италия. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина.

Започва кариерата си като асистент на друг голям италиански кинорежисьор Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: „Осем и половина“, „Сладък живот“, „Пътят“, „Амаркорд“. През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма „Любовта“. Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г. получава „Оскар“ за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.

 

Федерико Фелини съумява да обедини в себе си редки качества – да бъде режисьор от висша класа, творец на „авторско“ кино, което е далеч от нагаждането към масовия вкус и комерсиализма и в същото време винаги да събужда любов и възхищение сред чувствителните зрители.

Неговото кино разказва за социалната действителност, смесена с неговото въображение и собствения му свят: клоуни, свещеници, корумпирани аристократи и палячовци от всякакъв вид, са само част от героите, които пресичат цялостното творчество на режисьор, който никога не е забравил „провинциалното“ си миналото и детските си мечти.

Днес, в деня на неговото рождение, нека си спомним за гениалния творец с част от мъдростта му, останала за поколението.

 

Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.

 

В митологията на киното „Оскар“ е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.

 

Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.

 

Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.

 

Киното е стара блудница, като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия.

Невъзможно е да импровизираш. Правенето на филм е математичска операция. То е като изстрелването на снаряд към луната. Прекалено е дефинирано и механизирано, за да бъде наречено импровизация. Изкуството е научна операция, така че в моя случай импровизрирането е в това да имаш ухо и око за нещата, които се случват през времето, докато създаваш изображението.

 

Щастието е просто временно състояние, което преминава в нещастие. За наше щастие, то също работи за нас – по друг начин. И всичко е част от карнавала, нали…

 

Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.

Сподели статията в:

Още по темата

Остави своя коментар през Facebook

Публикувайте коментар

Харесвай тази страница :)